Над 1,5 млн. българи попадат в графата "бедни", повечето живят в малки градове и в селата. Това сочат данни от проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавено "Крива на доходите и профил на бедността", пише kmeta.bg. Изследването обхваща всички българи от 16-годишна възраст нагоре.
Хората, които живеят в големи населени места, например София, Бургас, Варна и др, имат среден доход от 800 лв, ако работят. Ако са безработни, приходите им са около 520 лв на месец. Цифрата става 577 за пенсионерите и се вдига до 766 лв за икономически неактивните, т.е. тези, които не работят, но и не търсят работа. В риск от бедност живеят средно около 10% от населението на областните центрове.
"Неактивните или живят в семейства с високи доходи и не напускат дома, или получават приходи от наеми. Освен това в неактивните влизат и учениците между 16 и 19-годишна възраст", разясни икономистът Явор Алексиев.
Около 20% от населението на всеки средно населен град живее в бедност. Живеещите по тези места получават 600 лв, ако работят, 400 - ако са безработни, 450 ако са пенсионери и 500 - ако са икономически неактивни. Оказва се, че икономически неактивните тук са по- добре обезпечени финансово от безработните, които си търсят работа.
В най-малките населени места и в селата процентът на хората, живеещи в бедност скача до 30% и нагоре. Доходите на хората там са около 500 лв. за работещи, 280 - за безработни, 380 - за пенсионери и 390 - за икономически неактивни.
Хората, които живеят в бедност, получават доходи до около 280 лв максимум, обясни икономистът Петър Ганев. Бедните получават едва 7% от общите доходи на обществото, допълни той. Обикновено това са хора с начално и по-ниско от началното образование, които се трудят, както и безработните с основно образование. Интересен факт е, че икономически неактивните хора - тоест тези, които нито работят, нито търсят работа и са с начално образование, получават почти същите доходи, както ниско образованите трудещи се.
Богатите у нас, или хората, които получават доходи от 800 лв нагоре, са колкото бедните - 1,5 млн. души, сочи проучването на ИПИ. Ня тях се падат 40% от доходите в обществото. "Трябва да имаме предвид обаче, че нашето изследване не обхваща милионерите, т.е. най-богатите ", предупреди Ганев. Те са твърде малко на фона на останалото население.
Хората с добри доходи живеят основно в София, Бургас, Варна и областните градове и са или вишисти, или имат минимум средно образование. "Едва 2% от вишистите са бедни, което значи, че висшето образование, грубо казано, гарантира доходи от около 900-1000 лв средно в големите градове", каза Ганев. Общо вишистите у нас са около 887 хил.
"Средната класа", или онези българи, чиито доходи са в размер средно между 300 и 800 лв месечно, са 4,2 млн.души. На тях се падат 53% от общественото богатство, уточни Явор Алексиев, икономист в ИПИ. 26% от пенсионерите живеят на прага на бедността, съобщи още Алексиев. Същата е цифрата за неактивните българи. За сравнение, почти 2 пъти повече - 43% от безработните, живеят в риск от бедност и дългосрочно са извън пазара на труда.
Хората със средно образование пък обикновено получават около 600 лв. месечно и при тях заетостта е 60%. Само 6% от 1,7 млн. души, които спадат в тази категория, са бедни. По-голям риск от бедност съществува в групата на хората с основно образование - 30% от 324 хил. души тук са бедни. Най- бедните българи са тези с начално образование. Те са около 81 000 души. 60% от тях търпят сериозни финансови лишения.
