Знам, че не спиш.
Просто си затворил очи и смяташ, че пак ще ни преметнеш. Ти никога не спиш, Томчо. Особено когато става въпрос за пари, за договори и за лапане.
Знам, че не спиш. Мижиш, колкото за пред публика.
Между другото, номерът ти често минава. Вместо за лешояд, много хора те смятат за зелен рицар и беден защитник на правдата. Това, всъщност, те обижда, но си траеш, защото си добър актьор. Какъв зелен си ти, бе? Най-много да си бледозеленикав, като банкнотата от 50 швейцарски франка. Беден защитник… Ти и беден – обидно е. Тази година спечели 7 милиона лева да развъдиш 48 лешояда, по 150 000 лева на лешояд. При 9300 лева издръжка на болно дете и 1300 лева годишна издръжка на ученик, не ти ли идват малко в повече? Само за саботиране на новите планове за управление на българските планини лапна 500 000 швейцарски франка за 2 години. Ами за царските орли с птичарите? Твоят приятел Стефчо изяде 14 милиона лева за влажните зони с пеликани, пък те измряха? Да продължавам ли? Късмет извадихме, че далаверата ви за броене на делфини за 3 милиона лева не мина, но пък тия, които прокарахте, край нямат!
Знам, че не спиш.
Има толкова перспективи за модерно развитие на курортите ни, че от ужас сън не те хваща. Доста работа те чака, за да спреш всяко развитие в туризма, как да задремеш!? Когато с помощниците си правихте първите планове на „Натура“, нали помниш, че ги написа по начин, какъвто няма в цяла Европа. Докато в ЕС е гордост да имаш земи в НАТУРА, тук от най-бедния дядо до най-заможния предприемач тръпнат от страх, да не би парцелът им да влезе в зоната и да трябва да ти бутат пари на теб – иначе, ще ги разкарваш по съдебните зали с години.
Не спиш, Томчо, и надали скоро ще имаш стария си здрав сън!
Между твоите наемници и лешоядите в природата има една разлика и една прилика. Лешоядите са карашък от птици – сборно и несистематично название на различни видове ястребови. Само че с тях ви обединява нещо много видно за всички хора: това е типът храна която ядат — мършата.
Сега пак сънуваш, Томи.
Сънуваш, че са ти дали едни пари от Швейцария, за да създадеш две нови организацийки, които да представиш за чистички и зеленки. Това ще са кресливи кръжоци с „много вожд и малко индианец“, които ще обикалят по телевизии и площади да обясняват колко е лошо и престъпно монополът на зелената идея в България да не е ръцете им. Тоест, в твоите ръце, Томчо. Защото сръчността ти по отношение на пари и власт не бива да се подценява. Още повече, че това с организацийките не е сън, а горчива истина.
Ти отново будуваш, лешоядоукротителю и делфинопреброителю!
Будуваш, защото ти трябва време да развиеш тия нови организацийки. Да си им кръстник, примерно: „Светло бъдеще за лешоядите“ или „Да върнем планините на глухарите“. Предстои ти да ги инструктираш как да оспорят всички планове за управление, които не си успял да придърпаш в своите фирми. Предстои да засилят виковете срещу настоящи директори на природни паркове, които не играят по гайдата ти и на чиито столове искаш да седнеш отново.
Сега, като се напълно буден, да ти кажа Томчо:
Тази година твоите хора вече ядоха тоягата в едно малко планинско градче, където се опитахте да отнемете поминъка на хората, работещи в единствения голям завод. Ти предвидливо се скри и остави друг да опере пешкира. Дума не казахте, покрихте случая от страх. Защото историите на хората, които сте оставили на улицата са страшни. На хората, чиито безработни деца са напуснали родните места, за да можете там да въдите лалугери и катерици. На селата, които обезлюдихте, за да може да се множат врабчета и кълвачи в опустелите къщи.
Още много малко ще ви търпим. Българите сме лениви с революциите, ама докато ни кипне. После става страшно.
