За да съществуват денонощни аптеки в малките населени места, може да се наложи гражданите да "подпомогнат" собствениците с такса "денонощно обслужване". С други думи - да плащат повече за продуктите, които купуват от тях. Това е единственият вариант за селата и градовете, в които търговците на дребно работят само през деня и нямат средства да осигурят 24-часови дежурства, твърди Българският фармацевтичен съюз, пише clubz.bg.
Друга възможност е да се уреди публично-частно партньорство с местните власти и Националната здравноосигурителна каса или да се договорят държавни субсидии за гарантиране на денонощния режим на работа на аптеките. По този начин клиентите няма да са натоварени с допълнителни разходи или ще плащат съвсем символична сума, която няма да се отрази на джоба им.
Идеята още не е оформена като предложение и тепърва ще се обсъжда с институциите, но целта е да осигури финансова подкрепа за предстоящите реформи в аптечния сектор.
Според предложените промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, догодина всички лицензирани търговци на дребно задължително ще дават денонощни дежурства. Това на практика означава, че предлаганата такса ще се дължи във всеки един обект в страната, независимо дали се намира в големия град или на село. Министерството на здравеопазването дори ще изготвя график така, че аптеките да се редуват през нощта, празничните и почивни дни. За неспазване на работното време дори са предвидени глоби - от 1000 до 3000 лв. за фармацевта и от 2000 до 6000 лв. за аптеката.
Проблемът е, че 96% от работещите аптеки в страната са частни и въвеждането на каквито и да е административни задължения чрез промени в закони се тълкува като груба намеса на държавата на свободния пазар.
"Това е модерен подход, който предполага допълнителни инвестиции в съществуващите аптеки. Нощното обслужване трябва да е на специално гише, да има паник бутон, системи за охрана, видеозаснемане и допълнителен персонал. Харчи се допълнително за електричество и отопление", коментира казуса председателят на съюза проф. Илко Гетов, уточнявайки, че съсловието ще се нуждае от финансови стимули, за да изпълни новия си ангажимент.
По данни на организацията в 10 областни града изобщо няма денонощни аптеки и няма да е никак евтино да се покрие цялата територия на страната. В много от съществуващите обекти не достигат магистър-фармацевти и разписването на нощни смени е практически невъзможно. Освен това, за полагане на труд извън установеното работно време има специални разпоредби на Кодекса на труда, които могат да затруднят общия график на работа в аптеките и да натоварят собствениците с допълнителни разходи. Без финансова помощ малките аптеки няма да се справят, убедени са членовете на съсловната организация.
В момента у нас съществуването на денонощни аптеки не е задължение, а въпрос на персонална бизнес концепция. На практика 24-часови смени могат да си позволят предимно веригите, при това не за всички свои обекти, заради по-високите печалби, които генерират. За магистър-фармацевтите с по една аптека разходите се явяват непосилни, затова в районите, които обслужват, няма работещи обекти през нощта. Проблемът съществува от години и е странно, че държавата и общините не се възползват от възможността да притежават аптеки, които да са с 24-часов режим на работа.
Дежурствата по принцип не са нищо ново нито за България, нито за Европа. Преди повече от 20 години у нас, когато аптеките бяха общински, всички работеха по строго определен график и се редуваха да дежурят през почивните дни. Практиката и до ден днешен се прилага в страните от Западна Европа, но без строг ангажимент за обслужване през нощта. В събота и неделя всяка затворена аптека оставя табела с името, адреса и телефоните на дежурната за съответния район аптека, а денонощното обслужване обикновено се осигурява от частници.
