БНБ ще наказва банките за това, че не дават кредити, а държат парите си при нея. От 4 януари 2016 г., първия работен ден на новата година, БНБ въвежда отрицателен лихвен процент върху свръх резервите на търговските банки в страната. Това става с новата Наредба 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат в БНБ, която вчера беше приета от Управителния съвет на Централната банка, пише „Стандарт”.
БНБ ще налага отрицателна лихва за свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) е отрицателен. Така на практика БНБ ще таксува банките за това, че поддържат резерви над минимално изискуемите. Запазва се нулевата лихва за свръхрезерви на банките, когато лихвата за депозитното улеснение на ЕЦБ е положителна или нулева.
В момента лихвеният процент за депозитното улеснение на ЕЦБ е -0,2%, като за последно той беше променен през септември 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателната лихва върху средствата на банките в еврозоната за пръв път през юни 2014 г. Очакванията на пазарите са, че след срещата на европейските централни банкери на 3 декември депозитната лихва може да навлезе на още по-отрицателна територия. ЕЦБ въведе отрицателните лихви, за да стимулира банките да отпускат повече кредити с цел раздвижване на икономиката и преодоляване на дефлацията в еврозоната. Вероятно същата е целта и на БНБ. Годишната инфлация у нас в края на октомври е минус 0,6%. Освен свитото търсене основна роля за това имат падащите борсови цени на петрола, което понижи цените на газа, парното, и разбира се, на бензина. Кредитирането от страна на банките у нас през трите най-топли летни месеца отчете спад, а след това понижение имаше и през октомври. В резултат в края на октомври обемът на отпуснатите заеми от банките е 50,308 млрд. лв., което е със 79 млн. лв. по-малко спрямо края на 2014 г.
Към 30 септември 2015 г. паричните салда на банките в България при централни банки са 12,2 млрд. лв., което е 14,27% от общите им активи. За сравнение - към 31 декември 2014 г. парите по сметки в централни банки бяха за 9,78 млрд. лв., а делът им в общите активи беше 11,49%, показват изчисленията на Investor.bg.
Свръхрезервите са парите, които банките държат в БНБ над минималните задължителни резерви. Техният размер се увеличава заради слабото кредитиране и ръста на депозитите. По последни данни среднодневният им размер през септември е 5,436 млрд. лв., при 4,866 млрд. лв. за август.
