Все по-често да се сблъскваме с политизиране на хуманитарните връзки, включително и с дискриминационни мерки по отношение на културни дейци и хора на изкуството, забрана за внасяне на изложбени експонати, събаряне на исторически паметници. Очевидно е, че подобни действия, а също така ограничения в работата на журналистите, дискриминация на средствата за масова информация по признак национална принадлежност, нарушават човешките права за културно и интелектуално общуване, водят до появата на нови разделителни линии. Това отбелязва в статия за вестник Комерсант руския външен министър Сергей Лавров.
Според него в сегашната турбулентна ситуация в света, която се характеризира със засилване на нестабилността и кризисните явления и изостряне на конкуренцията във всички нейни прояви, ролята на ЮНЕСКО в поддържането на доверието и разбирателството на международната сцена нараства. В статията се препотвържадва активното участие и за в бъдеще в ЮНЕСКО от страна на Русия като „велика културна държава, с многовековни традиции на мирно съвместно съществуване на различни етноси и религии“. „Подкрепяме усилията, предприемани от ЮНЕСКО и генералния директор на организацията Ирина Бокова, насочени към запазването на идеалите, целите и принципите, които се съдържат в уставните документи на организацията“, подчертава още Лавров.
Пълен текст:
„Все по-често се налага да се сблъскваме с политизиране на хуманитарните връзки“
Министърът на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров написа статия за 70-годишнината на ЮНЕСКО специално за „Ъ“
Историята на Организацията на обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) е тясно свързана с тези епохални дни. В основата на създаването на ЮНЕСКО стои разбирането за това, че мирното развитие на човечеството трябва да се опира не само на военнополитическите и икономическите механизми, но и на интелектуалната и нравствена солидарност на човечеството.
Идеята за формиране на международно културно и образователно пространство, в това число за целите на изработването на имунитет срещу насилието у следващите поколения, бе предложена в разгара на глобалния конфликт. През 1942 година във Великобритания започна работа асамблея на министрите на образованието на страните-съюзници, през 1943 година СССР и САЩ се присъединиха към нея като наблюдатели. В резултат от дейността й изкристализира инициативата за учредяване на специализирана структура на ООН в тази област. Приетият на Лондонската конференция на 16-ти ноември 1945 година Устав на ЮНЕСКО определи като основна задача укрепването на мира и сигурността чрез разширяване на сътрудничеството в сферата на образованието, науката и културата.
За седем десетилетия организацията, която днес наброява 195 члена, решително се утвърди като хуманитарен стожер на системата на международната архитектура, уникален многостранен форум по въпросите на защитата на най-важните общочовешки ценности, културните постижения и околната среда. Трудно е да се надцени приносът й в заздравяването на международните отношения, в осигуряването на устойчив прогрес на съвременната цивилизация.
Нашата страна стана пълноправен член на ЮНЕСКО през 1954 година. Това откри допълнителни възможности за участие в международното сътрудничество в сферата на образованието, науката, културата, информацията; подпомогна разширяването на приноса на ЮНЕСКО в решаването на актуални проблеми на съвремието ни.
Днес можем уверено да кажем, че сътрудничеството между Русия и ЮНЕСКО е нагледен пример за взаимно обогатяващо партньорство. Трудно е да си представим развитието на образованието, науката, културата, комуникациите в Русия без участието на организацията. Също така е невъзможно да си представим и реализирането на инициативи и проекти, насочени към поощряване на междукултурния диалог и културното разнообразие, развитието на фундаменталните науки, опазването на световното наследство, запазването на националната самобитност, разработването на етиката на научно-техническия прогрес, осигуряването на безопасността на журналистите, управлението на интернет мрежата без Русия.
В сегашната турбулентна ситуация в света, която се характеризира със засилване на нестабилността и кризисните явления и изостряне на конкуренцията във всички нейни прояви, нараства ролята на ЮНЕСКО в поддържането на доверието и разбирателството на международната сцена, в противодействието на разединението на света по цивилизационен и конфесионален признак, в поощряването на културния плурализъм. Ние сме убедени, че организацията може да даде своя принос в достигането на амбициозните цели, определени в утвърдения през септември в Ню Йорк Глобален дневен ред в областта на развитието за периода до 2030 година.
В условията на безпрецедентен изблик на тероризъм в Близкия Изток и Северна Африка е нужна системна работа по противодействие срещу екстремизма, ксенофобията, расовата и религиозната нетърпимост.
Усилията трябва да се насочат и в друга посока, също толкова актуална – защитата на световното културно наследство, което днес търпи сериозни поражения от варварските действия на бойците от ИДИЛ. Конвенцията на ООН от 1954 година за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт е сигурна правова основа за увеличаване на колективните усилия в тази посока. За подготовката й бяха използвани идеите на нашия сънародник Н. К. Рьорих, заложени още преди 80 години в първия многостранен акт в тази област. При изразяването им Николай Рьорих се опира включително и на знаменитата теза на Ф. М. Достоевски за това, че красотата е призвана да спаси света.
В хода на 38-ата сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО в Париж нашата страна потвърди решимостта си – предвид статуса й на велика културна държава, многовековните традиции на мирно съвместно съществуване на различни етноси и религии – и за в бъдеще да участва активно и конструктивно в работата на организацията и да помага за успешното решаване на мащабните задачи, които стоят пред нея. Подкрепяме усилията, предприемани от ЮНЕСКО и генералния директор на организацията Ирина Бокова, насочени към запазването на идеалите, целите и принципите, които се съдържат в уставните документи на организацията.
Напоследък, за съжаление, се налага все по-често да се сблъскваме с политизиране на хуманитарните връзки, включително и с дискриминационни мерки по отношение на културни дейци и хора на изкуството, забрана за внасяне на изложбени експонати, събаряне на исторически паметници. Очевидно е, че подобни действия, а също така ограничения в работата на журналистите, дискриминация на средствата за масова информация по признак национална принадлежност, нарушават човешките права за културно и интелектуално общуване, водят до появата на нови разделителни линии. Предложихме да бъде приет международен документ в подкрепа на свободния характер на обмена и сътрудничеството в областта на културата и изкуствата и ще търсим последователно неговото одобрение в съответствие с основополагащите ценности на организацията.
Убеден съм, че в стремително променящия се свят е необходимо в пълна степен да бъде задействан съзидателният потенциал на ЮНЕСКО в интерес на осигуряването на стабилността и прогреса, за благото на всички държави и народи.
Сергей Лавров, министър на външните работи на РФ
