Иван Ангелов собственикът на "Градус", който стана и агробизнесмен №1 за 2015 г. в конкурса на в. "Български фермер" смята, че държавната субсидия за отглеждане на пиле е по-малка, отколкото за овца. Това казва той в интервю за „24 часа“.
„Европа ни натиска много. Полша си извоюваха тяхното, тропаха до среднощ на масата на преговорите. И имат големи субсидии.
Ние 19 месеца се мъчихме да нотифицираме национална субсидия от 6 ст./кг и добре, че обяснихме на еврокомисаря Дачиян Чолош, че Румъния е също като нас, че да се промъкнем покрай тях. Благодарни сме за тези 6 ст., защото и малкото е по-добре от нищо.
Но сме дискриминирани, например за една овца се дават 80 лв. на глава, или на килограм е 1,80 лв. 30 пъти повече, отколкото е субсидията за нас!“, казва Ангелов.
Тези думи на бизнесмена са доста странни, тъй като и сега той получава милиони субсидии за птицевъдство от държавата. Явно иска по-големи средства за сметка на намаляването на парите за наистина бедните овцевъди и козевъди.
Ангелов е съсобственик на 5 птицекомбината за бройлери в Чирпан, Нова Загора, Хасково, Ямбол и Стара Загора. Кланицата е с капацитет 5 млн. пилета на месец, най-голяма е на Балканите. Производител на олиото “Бисер”, има винарна “Анжелус естейт” и здравни заведения.
Сега Ангелови изграждат фермата за норки в птицекомбината в Стара Загора срещу която много еко организации и обществеността се надигна.
Припомяме, че през месец май тази година имаше широк обществен отглас и неодобрение, относно изграждането на ферма за норки на Ангелови.
Във фермата за норки край Стара Загора в землището на близкото село Маджерито, инвеститорът ще отглежда по 400 хиляди дребни хищници, ще ги приспива в газова камера и ще изпраща кожите им в Полша, писа сайтът "Агро Пловдив".
Екоорганизациите се вдигнаха на бунт и поискаха да се спре това нечовешко действие срещу животните.
"Това е брутално действие срещу животните и дивата природа, която се унищожава с всеки изминал ден", алармираха еколозите в петиция срещу гигантската ферма, под която вече стоят подписите на близо 5000 души.
"Toзи варварски бизнес е срам за всяка, но особено за една европейска страна. В целия цивилизован свят се затварят фермите за животни, а ние тепърва ще отваряме такива. Още по-жалкото е, че дори не можем да организираме собствен завършен процес, а ще слугуваме и вършим черната работа на поляците", негодуват от екоорганизациите.
Относно фермата за норки Ангелов казвана ние правим бизнес:
„От тази година изграждаме фермата за норки в птицекомбината в Стара Загора. Ние използваме, че норките се хранят с отпадъците от пилетата - черва, крака. И вместо да плащаме на екарисаж да ги изгаря, ние правим бизнес“.
Ето пълното интервю на Иван Ангелов за „24 часа“:
- Г-н Ангелов, как се става агробизнесмен на България?
- Не знам рецептата. Ако я има някъде, може би ще я препиша, за да я оставя на моите деца. Но със сигурност помагат вярата на хората в нас, както и нашата вяра, че бизнесът ще успее. И желанието човек да върви напред и да бъде винаги начело. Това може би ни е помогнало, за да бъдем днес агробизнесмени на България.
- “Градус” е най-големият производител на птиче месо у нас, но успявате и да изнасяте голяма част от продукцията си. Как се печелят експортни пазари?
- На първо място човек трябва да намери подходящия партньор. Да му даде това, което му е нужно, за да може той да е доволен от теб и да ви върви съвместният бизнес. Птицевъдството не е лесна работа. Винаги, когато има кокошки и петел, има и проблеми. Ето сега ние изнасяме разплодни яйца за Русия, за щастие те не затвориха пазара си за тях. Нашите партньори искат да им гарантираме, че от поне 85% от яйцата ще се излюпят пилета. Но ние на 21-ия ден разбираме какви са ги вършили петлите. Какво сме виновни ние за петлите? Но и с работата на петлите се справяме. Тази година голям проблем ни беше, че една прелетна птица случайно падна в България и откриха, че имала птичи грип. Така пазарът на Ирак беше затворен за нас 10 месеца, а това е един наистина голям пазар. Защото от около 180 млн. разплодни яйца годишно в България 119 млн. са наши. А вътрешният пазар е за около 108 хил. тона пилешко месо, което означава, че за България трябват около 100 млн. броя яйца. Останалото трябва да се изнася и ние го правим. Над 50% от разплодните ни яйца заминават за Германия, Полша, Гърция, Румъния, Ирак, Русия, Азербайджан и др.
- Кои са пречките пред износа, за да бъде по-голям?
- Експортът е труден, защото не сме равнопоставени с бразилците и американците. Не говоря за ефективност, ние не им отстъпваме. През януари 2010 г. ЕС имаше експортна субсидия от 430 евро на тон замразено пилешко, което е 43 цента на кг и беше добре. Но в края на 2011-началото на 2012 г. стана “0”. А и соевият шрот, който дава основно протеина в храната на птиците, идва от Бразилия и Аржентина и за нас е с 90 долара/т по-скъп.
В Европа ни натиска много. Полша.Те си извоюваха тяхното, тропаха до среднощ на масата на преговорите. И имат големи субсидии. Ние 19 месеца се мъчихме да нотифицираме национална субсидия от 6 ст./кг и добре, че обяснихме на еврокомисаря Дачиян Чолош, че Румъния е също като нас, че да се промъкнем покрай тях. Благодарни сме за тези 6 ст., защото и малкото е по-добре от нищо. Но сме дискриминирани, например за една овца се дават 80 лв. на глава, или на килограм е 1,80 лв. 30 пъти повече, отколкото е субсидията за нас!
- Как и защо решихте да се занимавате с птицевъдство, за да го превърнете, както казвате “от кокошкарство в бизнес”?
- Стана случайно. През 1992 г. се върнахме с брат ми Лука от Либия, където работихме 7 години в ТЕЦ. Както всички тогава, и ние първо започнахме с търговийка. От птицекланицата в Стара Загора вземахме пилета и колбаси, а от “Сердика” - сирене. Продавахме ги в родния си край - Панагюрище. През 1994 г. пилешкото месо стана дефицитно и се ориентирахме към него, първо работихме на ишлеме. Постепенно започнахме да угояваме пилета в птицекомбината в Чирпан, който после купихме. Взехме и птицекланицата, след това и птицекомбинатите в Стара Загора, Русе, Ямбол и т.н. Така днес отглеждаме пилета на 535 000 кв. метра застроена площ, това са 535 дка. Вярно, голяма част ни е наследство от Тодор Живков, но трябваше да го реновираме, модернизираме. А това е сериозна работа, затова казвам, че птицевъдството не е кокошкарство. Пилетата са единствените животни, които само за 42 дни увеличават теглото си около 55-60 пъти. И това се прави само с хранене, никакви хормони и други шмекерии. Да, производството е мръсна дума в България, но ние го правим и трябва да имаме самочувствие от това.
- Наскоро Световната здравна организация обяви доклад, че обработените червени меса са канцерогенни. Това дава шанс на пилешкото да завземе по-голям пазар.
- Да, ние се радваме много на този доклад. Затова и казвам: “Яжте българско пилешко без притеснение, месото ни е абсолютно чисто, без антибиотици и животински продукти във фуражите”. Лично гарантирам за това.
Очаквам, че производството ще се увеличи и България ще може да отчете 2-3% ръст на пилешкото за следващата година.
- Отскоро се занимавате и с производство на биогаз от кокошия тор, както и изграждате ферма за норки. Как избирате бизнесите, в които да инвестирате?
- Зависи от конкретната конюнктура. От това каква даденост има съответното място, какъв сграден фонд, нужди и т.н. От 1 януари 2016 г. влиза нитратната директива и всички сме длъжни да складираме всякакъв вид тор. На полето може да се изнася само от 1 юни до 30 ноември. И ние от птичия тор правим биогаз, от него произвеждаме ток и печелим пари. Това е добре за всички, защото парниковият ефект от животинския тор е наистина голям. Но като мине през инсталацията за биогаз, амонякът в тора пада 18 пъти.
От тази година изграждаме фермата за норки в птицекомбината в Стара Загора. Там беше, все едно е минал башибозук. Ние използваме, че норките се хранят с отпадъците от пилетата - черва, крака. И вместо да плащаме на екарисаж да ги изгаря, ние правим бизнес. Проучихме, че и през комунизма е имало ферма за норки край Плевен, но са им избягали, не са ги хванали и през 1985 г. са я закрили. Държавна работа!
- Какви са плановете ви? Ще разширявате ли още полето на бизнесите на холдинга, или ще развивате постигнатото досега?
- Хората казват, че е по-добре да не инвестираш, отколкото да преинвестираш. И като имам предвид какви огромни суми инвестирахме последната година, човек трябва да се пази, да внимава. Така че на този етап целта е да усъвършенстваме и оберем ефективността на това, което сме инвестирали до момента.
- Колко са инвестициите през последната година?
- Не бих искал да коментирам.
- 1560 души работят за вас. Как подбирате кадрите си?
- Да, това са без здравните заведения. Там са още 600 човека.
Но кадри не се намират лесно. Това е може би големият проблем на развитието. И аз, съдейки по нас, виждам как в едно недалечно бъдеще това ще бъде спънката в развитието на България като цяло.
- Външните пазари ли са спасението за сериозния български бизнес, който иска да се развива?
- Всеки пазар си има своите предимства - и вътрешният, и външният. А и диверсификацията на пазарите е нещо хубаво. Човек трябва да може да се ориентира добре и да може да прави това, което е най-рационално.
- Един от бизнесите ви извън птицевъдството е винарството. То обаче не е сред приоритетните отрасли при предстоящия прием на европроекти. Според вас това правилно ли е?
- Вижте, в България има толкова много винарни, че просто е един бизнес, който не знам как ще се реализира за в бъдеще, като се има предвид колко ниски са международните цени. Но винарството би могло и в този си вид да се усъвършенства и да може да завоюва пазари. Наистина без програми е трудно да се инвестира. Но и държавата трябва да следва своите приоритети, за да може да се засилва експортния потенциал на страната и да се откриват повече работни места. Видяхте какво стана по мярка 4.1 на Програмата за развитие на селските райони. Вероятно така ще е и сега по мярка 4.2. Това показва, че хората в България узряха и търсят възможности за инвестиции.
