На 26 октомври Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски.
Според народните представи от Димитровден започва зимата.
Според историческите хроники Свети Димитър е живял през III в., а баща му е бил градоначалник на Солун. След смъртта на родителите си Димитър Солунски получава висок военен пост и заповед да преследва християните, но той ги е покровителствал.
Император Галилей многократно е настоявал Димитър да се откаже от християнската си вяра, но той е отказвал, заради което бил прободен с копие на 26 октомври 306 г.
Според народните вярвания с идването на Димитровден идва и зимата заради бялата брада на Свети Димитър, от която се сипят първите снежинки.
В най-разпространената легенда за Свети Димитър се разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената всекидневно се молили на Бог да ги дари с рожба.
Един ден рибарят уловил рибка, която с човешки глас го помолила да я пусне и той го направил. Рибарят хванал втори път същата риба, но отново я пуснал, след като го помолила.
Когато за трети път мъжът уловил рибата, тя му казала, че трябва с жена му да я сготвят, изядат и заровят нейните кости под яслите на кобилата им.
След като го направили, кобилата родила 2 жребчета, които кръстили Димитър и Георги. Когато пораснали двете жребчета се разделили. Георги предупредил Димитър, че ще разбере дали е умрял, ако види от стряха да капе кръв.
Един ден Димитър наистина видял такава стряха и тръгнал да търси брат си. Той открил, че Георги бил изяден от змей.
Димитър принудил змея да му върне душата на Георги и когато го направил двамата братя се понесли към небесата, където си поделили годината – за Георги лятото, а за Димитър – зимата.
Поверия
От Димитровден започва подготовката и за т.нар. "миши празници" на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
На обредната трапеза домакините подреждат курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агнета.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
