Възложеното задължително законодателно проучване по задължителното и електронно гласуване от началника на кабинета на Председателя на 42-то Народно събрание е по въпроси, които станаха особено актуални от началото на 2014 г.и във връзка с предложенията за провеждане на национален референдум по тях. Широкото обсъждане на тези въпроси в средствата за масово осведомяване и в уличните протести през лятото на 2013 г. и след това, предизвикаха необходимостта от проучване на опита по тях в държавите –членки на Европейския съюз .Ето защо възлагането им за проучване от студентите, включени във възстановената Програма „Студенти на практика в Парламента” при 42-то Народно събрание трябва да се оцени като навременно и полезно.
Групата „Стажанти на практика в Парламента”, участвали в проучването се състои от 12 студенти.Това са предимно студенти от юридическите факултети не само от София, но и от Пловдив, Велико Търново и други от последните курсове на университетското следване, както и току-що положили успешно държавния си изпит.Всички те се оказаха достатъчно добре професионално ориентирани и подготвени, за да участват пълноценно в извършването на възложеното законодателно проучване.Бяха улеснени от познанията си на чужди езици-по един, а някои от тях и по повече от един чужд език, което им позволи да проучват от първоизточници законодателната уредба на съответните държави-членки на Европейския съюз и да търсят допълнителна информация в Интернет.
Извършеното проучване на задължителното и електронно гласуване обхваща 24 от 27-те държави-членки на Европейския съюз, без България.Тези държави са: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия,Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска Чехия и Швеция. Извън от проучването са: Латвия, Литва и Малта.
Проучването е извършено по надеждни правни източници: предимно от националното законодателство на съответната държава - конституциите и специалните избирателни закони. А в някои държави (например Германия) има по няколко закони, в които са уредени въпросите на изборното законодателство. Ползвана е и специална литература, публикации в правния печат, както и информация, достъпна в интернет.
Данните, които са събрани и се посочват в проучването за отделните държави, са сравнително нови и обхващат по възможност няколко от последните няколко проведени различни видове избори (национални – президентски, парламентарни, местни и европейски- избори за членове на Европейския парламент). Това прави информационната база, използвана в проучването, актуална, т.е. възможно осъвременена към момента на приключване на проучването - края на м.май 2014 г.
Резултатите от проучването за 24-те държави –членки на Европейския съюз са разпределени по държави, подредени по азбучен ред. За всяка от тях изложеното е поначало запазено, така както е представено от стажантите, които са извършили проучването, с някои съкращения по въпроси, които са вън от предмета на проучването. Изложението по същество за всяка отделна държава съдържа освен посочване на правните източници, от които е извлечена информацията, още и правен анализ на нормативната уредба на съответната държава - в които такава уредба съществува за задължителното и електронното гласуване.
Картината, която се очертава както за задължителното, така и за електронното гласуване е разнообразна и отговаря на националните особености, историческо развитие и традиции в изборното законодателство на съответните държави.
Схематично и най-общо изложена общата картината, която се очертава, е следната:
І. Относно задължителното гласуване
Задължителното гласуване е възприето и се прилага в малко на брой държави.Тези държави са: Белгия,Гърция, Кипър и Люксембург. В Италия, според Конституцията й от 1948 г. гласуването е както право, така и задължение на гражданите.
Задължителното гласуване е било въведено в Холандия през 1917 г. и се е прилагало до 1967 г., когато е отменено и от тогава насам то не съществува в Холандия.
В преобладаващия брой от държави гласуването в отделните видове избори е уредено като основно субективно публично право на гражданите, което се упражнява доброволно в резултат на гражданското и политическо възпитание на гражданите, което ги мотивира да участват масово в изборите, като израз на политическата им воля да участват в управлението на държавата, чийто граждани са. Най-често неговата уредба се съдържа в националните конституции на съответната държава, след което редът за произвеждане на изборите, възприетата избирателна система (пропорционална, мажоритарна или смесена), организацията на изборите и провеждането на гласуването е предмет на избирателните закони на съответната страна.
Задължителното гласуване не е възприето и е категорично отхвърлено в следните от държавите-членки, чието изборно законодателство е проучено: Австрия, Великобритания, Германия, Дания,Естония, Ирландия, Испания, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, ЧехиIII
ІІ.Електронно гласуване
Картината на електронното гласуване в държавите–членки на Европейския съюз е пъстра. Тя позволява по този въпрос държавите-членки на Общността да се разделят на три групи:
В редица държави електронното гласуване се прилага като утвърдена допълнителна и алтернативна възможност за гласуване в изборите. Най пълно и последователно то се прилага в Белгия и Естония. Частично - за гражданите, които се намират по време на изборите в чужбина, то се прилага във Франция. Пилотно се прилага и във Финландия. Било е прилагано и в Ирландия, но от 2009 г. е отменено.
В една следваща група от държави, електронното гласуване не е въведено, но в тях се водят оживени спорове в печата със съображения „за” и „против” въвеждането му,като допълнителна алтернативна форма на гласуване. Тези държави са: Австрия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словения, Финландия, Холандия, Чехия.
Най–сетне в една трета група от държави – поне засега не се водят спорове и е налице сравнително спокойно и общо становище против въвеждането на електронното гласуване и запазването на гласуването с бюлетини. Такива държави са: Великобритания, Германия, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария,Франция, Хърватска и Швеция. Съображенията за това са както невъзможността при това гласуване да бъде напълно гарантирана тайната на вота, така и финансови съображения, свързани с допълнителни разходи за неговото въвеждане.
При това разнообразие от различия в отношението към електронното гласуване, трудно да се открои някаква преобладаваща тенденция.Това, което може да се посочи е, че въпросът е актуален на плоскостта на публичните дискусии в голяма част от държавите-членки на Европейския съюз.
Студетитe-стажанти от групата като цяло, водени от личната си професионална любознателност и амбиция, бяха мотивирани да участват и участваха доброволно в законодателното проучване. Въпреки другите им задължения (лекции, упражнения, изпити) или други служебни задължения, те намираха време да изпълняват добросъвестно задълженията си по законодателното проучване.
