Приоритетите на българското правителство за противодействието на корупцията и борбата с измамите са били сред акцентите в разговора на премиера Бойко Борисов с генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер, който беше гост-лектор на публичен дебат за справянето с корупцията на европейско и национално ниво, съобщава БЛИЦ. Седмият дебат от инициативата "Европейски дебати" за популяризиране на европейските практики и политики в България беше организиран от вицепремиера Меглена Кунева.
Двамата са се съгласили, че в общ интерес е да се задълбочи оперативното сътрудничество между ОЛАФ и българските специализирани структури за защита на финансовите интереси на Европейския съюз (ЕС). Изразена е била готовност разговорите да продължат на експертно ниво по конкретните параметри на партньорството.
Прехвърлянето на добри практики за борба с корупцията е изключително важно, защото това е общ въпрос за ЕС, изтъкна генералният директор на ОЛАФ и даде няколко основни препоръки, които всъщност са общи и важат за всяка страна от Съюза.
На първо място, според Кеслер, е създаването на антикорупционна стратегия, която да е цялостна и интегрирана, като тя има нужда от три елемента и те винаги трябва да се взимат предвид в тяхната цялост:
Това са предотвратяване, разкриване и санкции. Има тенденция, свързана с извънредните ситуации - да се фокусираме върху един от тези аспекти и обикновено това е санкцията, като се създават закони, които позволяват да се изпрати някой в затвора. Има нужда от такива действия, но всички тези три измерения са важни, защото, ако се работи само в една посока, няма как да има оптимални резултати.
За правилното противодействие на корупцията, на първо място, е доброто управление на администрацията, защото, ако тя е налице, се оставя по-малка възможност за ширене на корупцията, подчерта генералният директор на ОЛАФ:
Особено важни са добри закони за държавните и обществени поръчки, защото виждаме не само в България, но и в други страни - членки на ЕС, че повечето пари на данъкоплатците се раздават чрез такива процедури.
На второ място, като говорим за администрацията, се сблъскваме с въпроса за контрола в системата на одита или на проверката дали разходите са правилни и има ли странични течове на финанси.
А на трето място е правораздаването – ако магистратите не са независими, няма да се получи. Те трябва да имат способността да наказват, но уви в България, според статистиката, именно тук има много голям проблем.
