Вероятно сте чели за някой, който в рамките на пет години е извървял пътя от работа, която мрази до милиардер. Този пример е дори още по-добър, пише Inc.com.
Става въпрос за Кевин Планк, основател на компанията за спортна екипировка и аксесоари Under Armour. Ето как изглежда накратко неговата история. Планк играе американски футбол без стипендия в отбора на Университета на Мериленд, но не му харесва как цялата му униформа постоянно е мокра от пот. Затова проектира попиващи потта фланелки, използва пълния лимит на кредитните си карти, започва да работи от мазето на баба си и в крайна сметка основава борсово търгувана компания, която има пазарна капитализация от над 22 млрд. долара.
Има и друга част от тази история обаче. Тя е, че преди всичко това да се случи, Планк е поел по грешния път. Той е най-малкият от петима братя в семейството и учи в частната гимназия Джорджтаун във Вашингтон. Заради комбинация от проблемите с учението и пиянско сбиване, той е изключен от училището. Самият Планк споделя пред Forbes преди няколко години: "Бях хулиган по онова време." Намиращата се наблизо гимназия Сейнт Джонс Колидж го приема, благодарение на футболните му умения, след което той се променя. Въпреки това запазва свадливия си характер и като студент (човек трябва да притежава определено количество самоувереност, за да се яви на проби в отбор от Дивизия 1), който впоследствие прилага и в компанията си. Планк е едва на 17 г., когато завършва втората си гимназия и иска да играе футбол в университет, но не е приет никъде. Така той обяснява пред Sports Illustrated, че родителите му го изпращат във военната академия Форк Юниън - училище, което е известно с това, че пласира ученици във футболните отбори на водещи колежи.
Ако Планк не бе изгонен от Джорджтаун, той нямаше да отиде в Сейнт Джонс и във Форк Юниън, където си създава контакти, които няколко години по-късно се превръщат в основата на неговата клиентска база. Очевидно това не е препоръка към хората да се забъркват в пиянски сбивания или да напускат училище. Важно е обаче като съвет за всеки от нас, който някога си е мислел, че "животът е свършил", защото нещо не се е случило така, както е било планирано.
