Британски гражданин, управлявал фирма, забранена от ЕС през 2011 г. заради данни, че играе ролята на параван на иранския режим, е въртял в продължение на години и офшорка, свързана със сайта „Бивол“.
Това установи разследване на Агенция „Монитор“, данните от което показват, че интернет изданието на т.нар. разследващ журналист Асен Йорданов, изкарващо се стожер на истината и прозрачността в медиите и политиката в страната, всъщност не е нищо повече от групировка. И то групировка, която очевидно има не само какво да крие, а е изградена от скандални лица. При това – скандални в международен план.
Фактите
Сайтът „Бивол“ се издава от едноименното ООД, собственост на Йорданов и спътницата му в живота Алберта Алкалай. Според търговските регистри на страната освен в „Бивол“, дамата, изживяваща се като пиар специалист, участва в само още едно дружество, в което на хартия дори не се води собственик. Алкалай е затворила семейния цикъл от продуциране на „новини“ до отразяването им в удобен за нея и половинката й вид, управлявайки фирмата за пиар услуги и консултации „Имидж едвъртайзинг“. Противно на всички заклинания на Йорданов за прозрачност обаче Алберта се води само управител на дружеството, чийто едноличен собственик всъщност е офшорка. 100% от дяловете на „Имидж едвъртайзинг“ се държат от регистрираното във Вашингтон, окръг Колумбия дружество „Айдиас фор янг имидж“ ООД (Ideas For Young Image LLC).
В тази сграда във Вашингтон според регистрите се води офшорката. Тя обаче няма търговска дейност в САЩ.
Окръгът е една от популярните дестинации в САЩ за регистриране на офшорни фирми, а самото дружество според документите, подадени от него в БГ регистрите, дори не упражнява търговска дейност в САЩ. В графата „адрес на основния изпълнителен офис“ е записана друга изключително популярна сред бизнесмените със съмнителни контакти и капитали офшорна зона – Белиз, а за да е пълна картината негови управители от създаването му досега са все „номинални директори“. Това са професионални управители на офшорки, играещи ролята на параван за истинските собственици – традиционен похват при регистрирането на подобен вид фирми.
В тази сграда в Белиз всъщност се води оперативният офис на офшорката, свързана с Бивол.
Фасада
В момента „номинални директори“ на въпросното дружество са две дами, регистрирани на адреси в Белиз – Беатрис Годфри и Анхелита Голдсън. Те обаче заемат тези постове едва от две години и половина – от януари 2013 г. Датата далеч не е случайна – по това време стартира и платформата „Офшорлийкс“, дело на дългогодишен труд на мрежа разследващи журналисти от цял свят, в която лъсват имената и на двамата предишни управители на „Айдиас фор янг имидж“ - британските граждани Кайл Андре Фидлър и Нийл Гейтли. Проверка в платформата, съдържаща данни за 122 000 фирми, регистрирани в 10 офшорни зони показва, че те се водят директори и съдружници в няколко дузини дружества. Въпреки това, по-интересният от тандема определено е Гейтли. Според документите по партидата в Търговския регистър на дъщерното дружество на офшорката у нас - „Имидж едвъртайзинг“, професионалният директор е жител на Белведере, Кент и е роден на 9 юли 1967 година. В търсачките за корпоративни профили на Острова фигурира един единствен човек с такова име, живеещ в този окръг и роден именно на тази дата.
И докато до 2013 г. въпросното лице е абсолютно анонимно за широката публика, през април въпросната година става герой на публикация на английския „Гардиън“, в която се разкрива, че е директор на фирма, попаднала в забранителния списък на ЕС като допълнителни санкции срещу Иран заради ядрената му програма. Става въпрос за дружеството „Тамаларис консолидейтид“, което според „Гардиън“ попада в списъка, защото се счита, че е осигурявало фасада за иранския морски флот, благодарение на която режимът в ислямската държава е преодолявала санкциите, наложени заради ядрената й програма. Според данните във вестника фирмата е била създадена през 2006 г. на Британските Вирджински острови чрез руска агенция, за неин собственик се води група, регистрирана в Панама, а за директор е бил назначен Гейтли, който при регистрирането на дружеството е бил на 39 години. В статията си „Гардиън“ също подчертава, че британецът се води номинален директор на редица компании, регистрирани в офшорни зони и в самата Великобритания. А както става ясно – и у нас. Тук е моментът да се подчертае, че и според „Офшорлийкс“ управителят на „Тамаларис“ е регистриран в Белведере, Кент.
Рокади
Платформата „Офшорлийкс“ стартира официално през април 2013 г., но реално се знае за работата от нея доста преди това. Така, случайно или не, и Фидлър, и Гейтли, които иначе са управители на „Айдиъс фор янг имидж“ от създаването на офшорката, внезапно през януари 2013 г. се прощават с постовете си и позициите са заети от двете дами от Белиз. Заради особеностите на законодателството и в САЩ, и в Белиз, регистрите и на двете места мълчат за истинските собственици на офшорката. Достатъчно показателно обаче е, че от 2011 г. за неин пълномощник у нас се води именно „Биволът“ Асен Йорданов. Той впрочем упорито продължава да твърди, че е само неин представител, а собствениците били американци, но мълчи за имената им. Както мълчи и на въпросите защо след като твърди, че е независим и се бори за прозрачност е свързан с офшорна фирма при положение, че се знае, че единствената цел на подобен вид дружества, е да крият съмнителни капитали и операции.
Експосланик нарича Командира арогантен, българският "Уикилийкс" мълчи
Въпреки че се представя за български партньор на световната мрежа Уикилийкс, в която се публикуват секретни грами от вътрешната кореспонденция на Държавния департамент на САЩ сайтът Бивол пуска избирателно документите, отнасящи се до България. Под закрилата на Бивол-а попада предимно експремиерът Иван Костов, чието обкръжение отдавна говори в един глас с Йорданов и публикациите му.
Справка в оригиналния сайт на Уикилийкс показва, че името на Командира излиза в над 200 грами, публикувани онлайн. Секретните справки са изпращани до САЩ най-вече от техни бивши вече посланици у нас в периода от 1997 година до сега и далеч не са лицеприятни за Костов.
От всички тези документи обаче в българския вариант на Уикилийкс е публикувана само една секретна справка, отнасяща се до експремиера, в която се разказва за създаването на „Синята коалиция“. В грамата от 2011 г. е посочено, че новата формация е всъщност брак по сметка. Според бившата посланичка на САЩ у нас Нанси Макълдауни съюзът между СДС, което по това време е оглавявано от Мартин Димитров и ДСБ, ръководено лично от Командира, може да бъде разклатен заради „поляризиращия характер“ на Костов. В останалата част от грамата обаче се говори за „исторически реформи“ и поставянето на България на пътя на пазарните демокрации, което – по думите й, се било случило именно благодарение на Костов.
Не така добре звучи обаче друга секретна справка, която е публикувана в Уикилийкс, но не намира място в българския вариант на мрежата. Грамата е от 1997 г., но е публикувана онлайн през 2011 г. Тя е писана от посланичката на САЩ у нас Ейвис Боулън след победата на СДС на парламентарните избори през 1997 г. В писмото Боулъно заявява, че „за тези, които го познават добре, Иван Костов има склонност да се държи авторитарно, арогантно и непредсказуемо“ и допълва: „Стилът му е много различен от широко скроения и толерантен подход на предшественика му - служебния премиер Стефан Софиянски. Докато първите признаци са окуражаващи, ключът към успеха на Костов в поддържането на стратегическо и реформистко мнозинство по-нататък ще е обуздаването на тези тенденции. Така Костов ще отговори и на очакванията на обществото, като в същото време прокарва икономическата реформа“.
Главният му редактор мами с дарения
Напълно в съзвучие с българската мъдрост за крушата и дървото, главният редактор на сайта „Бивол“ - Атанас Чобанов, не е по-различен от издателя си Асен Йорданов. В това число и в любовта им към парите. Преди време българи, живеещи в чужбина – при това не само в други страни в Европа, но и в САЩ, създадоха специален сайт – tchobanovtruth.wordpress.com, в който обвиняват Чобанов, че „с измамни действия е придобил права върху вестник „Парижки вести“ и го използва главно като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка“. Само преди два дни пък – на 28 септември, наши емигранти във Франция поискаха по същия повод тамошната прокуратура „да се самосезира за измамника“. „Сред българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях“, твърдят емигрантите.
Атанас Чобанов
Освен с лоша слава сред емигрантската ни общност в Париж, Чобанов е известен и с не особено чистоплътна политическа биография. Миналото и настоящето му показват, че е преминал през абсолютно целия партиен спектър, като по времето на соца е бил комсомолец. След промените, през 1991 г. емигрира във Франция, но пък се пише активист на СДС. Десетилетие по-късно обаче пристава на НДСВ. Според различни източници е бил симпатизант на Жорж Ганчев и Евролевицата – все във времената, в които и Ганчев и „евролевият“ Александър Томов се увъртаха около силните на деня. През 2009 г. пък се връща в „лоното“ на синята идея, като става кандидат за евродепутат от „Синята коалиция“. След провала си внезапно отново се преориентира като на последните евроизбори бе водач на листата на свързаната с Иво Прокопиев партия „Зелените“. Въпреки всичките си зигзаги на политическото поле обаче трябва да се признае, че Чобанов е праволинеен спрямо един човек – Иван Костов. Въпреки всички разкрития около тъмната роля на Командира в прехода на страната и ограбването на икономиката й в нито една от статиите на т.нар. борец за истина няма и думичка срещу Костов.
Съдружник е с разследван за рекет и изнудване
Асен Йорданов е бил съдружник с доста скандална фигура от Бургас. През 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност “Сани” ООД. Преди няколко години Лолов,известен като Оризовия барон, се сдоби с обвинение за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване. Впоследствие бяха свалени от издирване, но основните обвинения срещу тях останаха.
Светлозар Лолов официално търгува с ориз, откъдето идва и прякора му. Срещу него е образувано дело за организиране на престъпна група, извършвала според прокуратурата в Бургас, изнудване и данъчни престъпления. Заради обвиненията му е запорирано и имане за над 11 млн. лв., показа проверка на Агенция „Монитор“. В списъка за конфискация са включени хотел "Бургас", оценен за 5 милиона лева, ваканционният им комплекс "Солт пърл резидентс", в Созопол, имението им в Черноморец, още един жилищен комплекс в местността "Мапи" в Созопол, парцел в Северната промишлена зона в Бургас, нива в село Бръшлян и още няколко имота, чиято пазарна стойност според специалистите надхвъля 20 милиона лева. Според разследващите парите, изкарани от рекет и изнудване у нас семейство Лолови перяли чрез офшорна компания, регистрирана в Панама.
Името на Лолов се свърза и с друг скандал – преди няколко години местните от Созопол скочиха срещу заграждането на плажовете на Райския залив до Созопол и на Буджака, извършено от фирмата на Лолов. Хората се възмущаваха, че е заградил скалите и си е направил частен плаж. Според местните имението на Лолов и жена му в морския град е сред най-внушителните. Освен с размери хасиендата, се набива на очи и с мутробароковия стил, в която е построена. В двора на имението пък се кипрел и 5-метров кръст с разпнат Исус, който дори бил заснет от данъчните по време на акция „Хеликоптер“.
Предният пълномощник се уредил с концесия
Първият пълномощник на офшорката, притежаваща „Имидж едвъртайзинг“ - Асен Кузмов, който е заемал поста преди Асен Йорданов да освети ролята си във фирмената история, също може да се похвали със скандална слава. Името му се свързва с получаването на меко казано странна концесия за добив на пясък край Несебър. Самият Кузмов има участие в няколко фирми за добив и търговия с инертни материали. Преди време, в материал на сп. „Тема“, бе описано как чрез една от тях -“Трансатлантик фрейтърс, инк”, регистрирана в Делауеър, получава и договора за концесия на находището през 2005 г. Контрактът е за срок от 35 г., а в решението на Министерски съвет, с което е дадена концесията, е записано, че в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце - да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Самата компания “Трансатлантик фрейтърс, инк” преди време също е била собственост на американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. В края на 2007 г. концесията се прехвърля на “Трансатлантик фрейтърс България” ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на “Арбо-Арнаудов и сие” СД на Тодор Георгиев Арнаудов - член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура.
На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място в листата за общински съветници на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец. Асен Кузмов има и друг интересен бизнеспартньор - бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър - “Геосенд комерс” ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов.
