Музикантът е роден на 20 април 1932 г. в София. Започва да свири на акордеон от 11-годишна възраст, първите му изяви са по софийски кръчми и кафенета. Израснал е в музикално семейство - баща му Лоло Найденов е свирил на кларинет в Кореняшката група.
Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в БНР - Георги Бояджиев, определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в Радио София. Паралелно със звукозаписната дейност, Ибро Лолов развива активна концертна дейност, пътува из цялата страна, има концертни турнета в чужбина (Балканите и Западна Европа).
Работил е с популярните народни певци Атанаска Тодорова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Костадин Гугов, с именитите свирачи Петко Радев, Младен Малаков, Диди Кушлева. През дълголетния си творчески път акордеонистът е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал “Сърцето на акордеона”, Франция, 1983). Освен българска народна музика той изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – “Лено Магдалено”, “А бре чичо”, “Кошничарка”, както и хитовите инструментални танци – Софийски, Булчински, Момински).
Самият Ибро Лолов определя изпълнителския си стил като “шопски стил”, “темпераментна музика”, “стакатно свирене”. Особено цени равновесието в изграждането на музикалната форма, за която казва: “коляно от коляно, така според него се ражда хорото”.
