На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден, пише sanovnik.bg.
В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст. Хиляди души - млади и стари, здрави и болни, хора силно вярващи или просто любопитни - по традиция ще пренощуват на влажните поляни около манастира и параклисите в очакване небето да се отвори и болките им да получат изцеление.
На Кръстовден се извършва поклонение пред светия кръст. След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.
От 14 септември започва гроздоберът, като първото откъснато грозде трябва да се занесе в църквата, за да се освети. От днес започва и сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата.
На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.
На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстена, Кръстан, Кръстена, Красимира, Кристина, Кънчо.
