Задавали ли сте си някога този въпрос?
Някога замисляли ли сте се защо пръстите ни са с различна дължина? На бас, че сте, ама когато сте били на три! И може и да не помните, но почти е сигурно, че възрастният, когото сте изненадали с този банален въпрос, не е дал смислено обяснение, пише no-comment.bg. Затова след дълго чудене и търсене, ние най-накрая намерихме отговора.
Разберете го и вие:
Човешките ръце са много различни от тези на другите примати - с ПО-къси пръсти, ПО-малка длан и значително ПО-силен палец.
Разбира се, най-забележимата черта на ръцете ни е възможността на палеца, перфектно и удобно да се докосне в върховете на всеки един от другите ни пръсти. И докато не знаем със 100% сигурност всички фактори, които са довели до развитието на ръцете ни, изглежда, че всичко се върти около тази перфектна противопоставимост на палеца с другите ни пръсти, както и различните предимства, които осигурява той в редица случаи. Истината е, че палецът може да взаимодейства с всеки един от останалите пръсти - заедно и поотделно, в зависимост от дължината и силата им.
Не е съвсем ясно, кога точно се е появила модерната човешка ръка.
И докато до скоро се смяташе, че предците ни са имали същите ръце преди около 800 000 години, в момента учените се съмняват дали ръката ни не е еволюирала много По-рано. Докаателство за това е открита неотдавна костица, намираща се в основата на дланта, датирана от преди 1,4 млн. години. Тя е характерна за човешка ръка и много различна от аналогичната кост в ръката на примат.
Всъщност, ръцете на предците ни преди милиони години са много подобни на тези на съвременните шимпанзета - с ПО-издължени длани и пръсти и ПО-малки и слаби палци.
За да могат да скачат от дърво на дърво и да се катерят по тях, пръстите им са извити, а на върховете им липсват широки костици, които ПО принцип подкрепят силно чувствителните широки мастни възглавнички на човешките пръсти.
Като цяло, ръцете на шимпанзетата са съобразени с природата им и начина им на живот.
Те си служат добре с тях за премятане и катерене по дърветата, но ако трябва да размятат пръчка, например, не биха се справили толкова добре, просто защото това не е в природата им.
В сравнение с тези на шимпанзетата, както вече споменахме, нашите ръце са с ПО-къси длани.
Пръстите също са ПО-къси, като на върха си имат поддържащи широки костни фаланги, както и чувствителни мастни възглавнички.
Дланите ни също имат мастни възглавнички, които осигуряват допълнителна защита на ръката и помагат при захващане.
Основите на палеца, показалеца и средния пръст са подсилени, за да издържат на ПО-голямо напрежение. Палецът пък има три допълнителни мускула, които напълно липсват при шимпанзетата. Тук няма как да не се запитаме
как ръцете на шимпанзетата се еволюирали до човешките?
За да обяснят настъпилите промени, изследователите е фокусират върху три теории.
Една от най-популярните е тази, че с течение на времето и с изменението на инструментите, които предците ни са използвали, ръцете ни са се променили така, че захватът на новите инструменти да бъде по-здрав.
Друга теория пък твърди, че за изменението на ръцете ни са повлияли редица фактори - хранителен режим, агресивна среда, климатични промени. Тази теория също така твърди, че ключа към геометрията на нашите ръце е в силата, която те придобиват, когато са стиснати в юмрук - едно доста силно оръжие.
Трета теория пък твърди, че за разлика от шимпанзетата, човешките ръце и крака са станали толкова различни чак след като хората окончателно тръгнали на двата си задни крайника, оставяйки възможност предните да държат инструмент и да извършват ПО-прецизни дейности от бягане, ходене и поднасяне на храна към устата.
Какъв е изводът ли? Пръстите ни са еволюирали По такъв начин и са с различна дължина, защото са много, ама много прецизен инструмент! В зависимост от конкретната задача, хората могат да използват всеки от тях или комбинация от два, три, четири или пет, така че постепенно да градират приложената сила или точността на движението. И трябва да признаете, че този изобретен от природата инструмент и досега е ненадминат в прецизността си, независимо с какви свръхтехнологии се опитваме да го заместим!
