Българите смятат, че гърците трябва да затягат коланите и виновни за кризата са политиците им. 71% са категорични, че дълговете на южната ни съседка не трябва да се опрощават, а тя трябва да си плати всичко изхарчено, като само 11% подкрепят орязване на дълга.
Още по-твърдо е убеждението, че България не трябва да помага финансово на Гърция. Против са 86%.
Това показват данните от ежемесечната изследователска програма на “Галъп интернешънъл” от август, получени чрез пряко интервю сред 1010 пълнолетни българи в цялата страна.
Прекалените икономии не са вредни за Гърция, смятат близо половината българи. 48% от участниците в изследването не са съгласни с твърдението, че строгите икономии вредят на южната ни съседка, а 21% подкрепят тази теза. Това е още едно доказателство, че според българите Гърция трябва преди всичко да “стяга коланите”, коментират от “Галъп”.
Обществото у нас все пак не стига до крайности. 35% от анкетираните са съгласни Гърция да бъде оставена да фалира, 37% са на обратното мнение, а 28% нямат становище.
Българското общество намира вина за гръцката криза както на различни нива в Гърция, така и сред кредиторите и. Постигнатият през юли пробив в преговорите за трета спасителна програма явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията - малко под 40% от хората избират тази опция, 24% смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13% смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.
Хората с по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция.
Но е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка след проведения преди това референдум, който показа обществена съпротива срещу кредиторите, припомнят социолозите.
60% споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни с това твърдение, а останалите се колебаят. Близо 70% са съгласи, че онези, които са давали заеми на Гърция, носят основна вина, а 14% не са съгласни. Най-безусловно съгласие предизвиква твърдението, че основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там - 75% са съгласни, а 9% не са.
“Усреднените” от “Галъп” отговори показват, че българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват “да” и на трите твърдения.
Въпреки че повечето хора намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция ще се влошава, а 21%, че ще се подобрява. Повече от 2/3 обаче признават, че не знаят. Прави впечатление, че хората с по-нисък образователен и материален статус са и по-големи песимисти за Гърция. Според авторите на изследването е възможно да се намесва и често срещаният в такива ситуации инерционен скептицизъм, съчетан с недоверие към елитите, който се проявява най-болезнено при най-уязвимите групи на обществото.
Защита на подобна теза проличава и по отношение на твърдението “Има опасност в България да има криза като в Гърция” - 37% отговарят с “да” на този въпрос, а 38% са на обратното мнение. По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх, пише 24 часа.
Кризата в Гърция обаче подклажда страхове и несигурност и по отношение на Европа като цяло - 57% от българите са съгласни с твърдението “Проблемите на Гърция показват, че в ЕС има сериозна криза”. На фона на тези данни на твърдението “Добре би било България да премине към еврото” среща несъгласие сред повече от половината българи - 53%. 17 на сто са съгласни, а останалите се колебаят.
Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През август на практика са еднакви дяловете на положителни (37%) и отрицателни (38%) отговори на твърдението “Има опасност в България да има криза като в Гърция". През май 2015 г. 45% се съгласяваха с това твърдение срещу 31% несъгласни.
