Поне 6415 абитуриенти тази година са поискали да следват в чужбина. Според справка от Министерството на образованието и науката това е бройката на издадените от тях удостоверения апостили на образователни и удостоверителни документи за средно образование (за да послужат в чужбина) в периода от 1 януари до 30 юли т.г.
Реалната бройка на младежите, които искат да завършат висше образование зад граница, обаче е по-голяма, защото не всички университети изискват подобна специална заверка на документите ни за завършено средно. Броят на апостилите, издадени от МОН, е минимумът, от който се тръгва. Така че по приблизителни сметки вероятно за чужбина ще заминат 7000 българчета, което прави между 11 и 12 процента от тазгодишния випуск, или близо всеки 8-и младеж.
Много абитуриенти изпращат дипломата си единствено преведена при заклет преводач, обясняват експерти. Става дума за по-ниско престижни висши училища, които искат да привлекат студенти. 58 745 бяха 12-класниците в този випуск. Приемът на първокурсници в българските университети миналата година бе около 70 000. Великобритания е водеща при избора на кандидат-студентите за чужбина, защото има най-разнообразни бакалавърски програми на английски език.
Прогнозата на посредника за обучение навън “Интеграл” за заминаващите наесен е за около 1500 студенти. Възможностите за стажове също привличат кандидат-студентите. Таксата за обучение е между 7000 и 9000 паунда годишно. Студентите обаче могат да кандидатстват за кредитиране, което им позволява сумата да бъде платена след завършването и след получаване на годишна заплата от 21 хиляди паунда.
Холандия също е сред силно желаните дестинации, тъй като финансовите условия са по силите на повече семейства. Там студентите могат да получат до 1016 евро заем на месец, а таксата за обучение е 1951 евро годишно. Страната на лалетата предлага все повече специалности на английски език. Дания също разкрива нови програми на английски. Ръстът за Германия е с 40-50% тази година. Голяма част от младежите ще следват, без да се налага да държат изпити по немски, защото университетите предлагат доста програми на английски.
С “Дарби” медицина в университета в Хайделберг беше приет студент на първо класиране, което специалистите определят като епохално постижение. Пробиването в такива институции улеснява следващото поколение, казват специалистите. Кандидатите за чужбина били сериозно подготвени, нивото им значително се покачвало.
Българските младежи се ориентират и към Франция, където годишната такса е около 200 евро Ограничението обаче е езикът. Това е причината все повече ученици в 9-и и 10-и клас да започват да учат и френски. Във Франция няма бакалавърски програми на английски, освен в частните университети.
“Като членове на Европейския съюз ние се възползваме от правилата и сумите, които заплащат местните. В Европа има много държави, които сериозно субсидират висшето образование и таксите са нулеви. Тези привилегии са сериозно облекчение”, обясняват образователните експерти. Преориентацията на кандидат-студентите е към дестинации, които имат ниски или нулеви такси.
Това е причината българските кандидати вече да не започват разговора с образователните консултанти с въпроса “Къде има стипендии?”, а какви са условията за финансиране в различните страни.
