На 6 август Православната църква отбелязва големия християнски празник Преображение Господне и чества небесната слава и мощ на Спасителя. Според народното поверие в нощта на 5 август срещу големия празник се сбъдват желанията на праведните, а рано сутринта, преди изгрев слънце в празничния ден, се изпълняват лечебни обреди.
За православната църква Преображение Господне е един от 12-те най-големи църковни празници
Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия. Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от хората. Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
За да укрепи вярата на учениците си, че той е истинският Син Божий, Христос се изкачил с трима от тях – Петър, Йаков и Йоан, на една висока планина и се преобразил пред тях. Лицето му светнало като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. При преображението си Христос показал на апостолите своята божествена слава, доколкото те са могли да я възприемат.
Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Молитва към божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и богатство.
На Преображение Господне се изпълняват и лечебни обреди. За това обаче трябва да се стане преди изгрев слънце в деня на празника. В средата на слънчогледова пита се пробива дупка и в нея три пъти се прелива вода. С нея урочасани хора се мият или я пият. А, ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Според народните вярвания от Преображение Господне “лятото се пречупва” и времето се преобръща – върви към есен и студ.
На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. И в морето водата “се обръща” става по-студена и студените течения се засилват покрай брега.
Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.
На 6 август се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.
Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено приготвяли ястие от риба.
В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица.
