Рила горя. Даже още тлее. Стотици пожарникари, войници, местни хора и доброволци, включително и журналисти участваха в гасенето на пожара в продължение на дни. Всички те се бориха мъжки със стихията без претенции за героизъм, почти анонимно. Правиха каквото трябва без да се афишират и показват. Много хора бяха там, факт е. Само еколозите се изпокриха. Тези, които наричат себе си „природозащитници”, когато стане дума за истинска защита на природата, ги няма. За сметка на това са начело на всички протести по жълтите павета, първи са в студията на сутрешните блокове, а стане ли дума за Пирин, Рила и Витоша вдигат вой до бога.
Освен, че ги нямаше в Рила нямаше ги и в Пирин. Преди години, когато в големия пожар в Пирин загинаха пожарникари и пилотите на хеликоптера, участващи в гасенето на пожара, тях пак ги нямаше. Там, където се иска истинско мъжество и характер зелените никога ги няма. Може би, ако някой от сутрешните блокове директно предаваше пожара в Рила, със сигурност щяха да отидат, за да се покажат. Но когато камерите ги няма и те не са там. Разни Белевци, Ковачевци, Ралевци и тем подобни, с разните си НПО-та, се изпокриха и кракът им не стъпи в Рила. Иначе за усвояване на еврофондове, програми на МОСВ и за грантове по американски схеми са първи.
Много интересно дали подкрепящите ги журналисти от телевизии, сайтове и радиа, ще имат доблестта и журналистическата честност, когато отново отидат в студиата им, да зададат на зелените активисти простичкия въпрос: „Когато горя Рила, Вие къде бяхте?”.
Лесно е да се правиш на герой и протестер във фейсбук и по бул. „Цар Освободител”, но когато трябват истински действия, позорно и страхливо да се криеш.
