Днес църквата почита Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна
Имен ден празнуват: Магдалена, Магдалина, Магда, Меглена, Миглена, Малена, Мадлена, Мадлен и Лена.
Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.
Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.
Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили" (Йоан 20:2). Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: "Жено, защо плачеш?"
– Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.
Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала и мислила, че е градинарят.
– Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ?
– Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.
– Марийо! – казал й тогава Спасителят.
Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: "Учителю!"
– Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! [Вж. Иоан. 20:17].
В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: "Радвайте се!" Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.
По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: "Христос възкресе!" Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна.
След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: "Христос възкресе!" и му разказала за кръстната смърт на Господа.
Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.
От Рим св. Мария Магдалена дошла в Ефес, където до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград.
Мария Магдалена е една от най-тайнствените личности на Евангелието.
Представата си за нея хората имат от картините на библейска тематика. На тях, като правило, тя е изобразена като полусъблечена, разкайваща се грешница с прекрасни дълги коси, с които тя, според Новия завет, изтрива краката на Исус. В богословските енциклопедии за нея пише: “Мария Магдалена е жена-мироносица, родом от град Магдала. Водела разпътен живот и Христос със своите проповеди я обърнал към нов живот и я направил най-предана своя последователка. След възкресението си Христос се явил първо на нея.”
Излиза, че Христос е предпочел бившата блудница, която в съответствие със строгите юдейски закони, трябвало да бъде осъдена на смърт. Това странно пристрастие на Спасителя към Мария Магдалена заставило много учени, изследователи на Библията, да се вгледат внимателно в нейния образ, пише vselena.com.
Подробно изложение на една от хипотезите, обясняващи тази тайнствена фигура в Новия Завет се съдържа в книгата “Свещената загадка” на М. Байджент, Р. Лей и Г. Линкълн. Според тези изследователи особеното отношение на Исус Христос към Мария от Магдала е много просто: тя е била... негова жена. Тази версия се потвърждава от отделни епизоди, описани в Библията, а също така и от съществуващите древноеврейски и някои гностични Евангелия. Специалистът по ранна християнство Геза Вермеш от Оксфордския университет пише: От Евангелието е известно, че много от учениците на Исус, например Петър, са били женени, а самият Исус не възхвалявал целибата (безбрачието). “Нима не сте чели, че Създателят от самото начало е създал мъжът и жената? Мъжът трябва да остави майка си и баща си и да се съедини с жена си и да бъдат двамата една плът” – обявява той в глава ХІХ от Лука. Съгласно древната еврейска традиция брачният съюз бил задължителен за всеки мъж, а безбрачието се осъждало от обществото. Особено строго се отнасяли хората към “равви” – човекът, избрал пътя на религиозното обучение, а именно по него вървял Христос. Еврейският закон по най-категоричен начин сочи: “Нежененият човек не може да претендира да обучава другите”. Едно от доказателствата на версията, че Исус е бил женен, е описанието в Евангелието на Йоан на
сватбата в Кана Галилейска,
на която присъствали Исус и неговата майка. Тя била по времето, когато Исус още не проповядвал новата вяра и не правел чудеса. Както е известно, в един момент виното на сватбата свършило. И изведнъж майката на Исус поема функциите на домакиня и дава заповед на слугите: “каквото ви каже Той, това направете”. Исус изпълнява желанието на майка си и превръща водата във вино. Ако те са били само гости на сватбата, едва ли би било тяхна грижа да следят за яденето и пиенето. Намесата на Исус е лесно обяснима по единствена причина: това е била неговата собствена сватба, на която той сторил и своето първо чудо.
От Евангелието изследователите установяват и личността на съпругата на Исус Христос. Това е била Мария Магдалена, чиято роля в живота на Христос по всяка вероятност умишлено е била заличена от църквата. Както вече беше казано, тя не случайно вижда първа Исус след неговото Възкресение. А в евангелията на Марко и Матей Мария се явява със своето име сред учениците на Исус само в момента на неговото разпятие. При Лука тя се явява значително по-рано. Срещайки се с Него в Галилея, тя го съпровожда и в Иудея. А в тези времена за неомъжена жена е било просто немислимо да пътешества сама по пътищата на Палестина. Още по-малко вероятно би било нейното присъствие в обкръжението на равви. Следователно Мария Магдалена би трябвало да е омъжена за някой от учениците или за самия Исус. Потвърждение на последното предположение изследователите намират в гностичните евангелия, написани от първите християни и невключени в Новия Завет. Например в Евангелието на Филип има свидетелство, че учениците на Исус се отнасяли твърде ревниво към факта, че Исус целувал само Мария Магдалена по устата. Особено негдувал от това Петър и дори станал негов непримирим враг. Привилегированато положение на Мария се подчертава и в произведенията на първите християнски писатели, наричащи я “съпругата на Исус”. Според авторите на книгата “Свещената загадка” Мария Магдалена била първо годеница на Христос, а след това и негова жена. Те привеждат като доказателство и факта, че тя се ползва с особено почитание в Южна Франция. В нейна чест се строят там много църкви и манастири. В много от тях има статуи на жена с младенец, която обикновено се смята за Мария с детето Исус. Но напълно възможно е зад явния християнски култ да е скрит и друг – еретичен. В Южна Франция са възникнали и легендите за
Граала, свещената чаша,
в която била събрана кръвта на Христос, разпънат на кръста. Чашата е държала в своите ръце Мария Магдалена. В Националния музей в Тбилиси се пази скъпоценно византийско разпятие, което специалистите отнасят към Х-ХІ век. На него е изобразена женска фигура с чаша, в която се излива кръвта Христова. От лявата страна на Разпятието е изобразена жена, облечена почти като жената с чашата. По този начин авторът на това разпятие навежда на мисълта, че тази жена е изобразена в различни моменти на времето. Коя е жената, която е събрала в чашата на Граала кръвта на Спасителя и я отнесла от Голгота?
Има и още един важен въпрос, на който се опитват да отговорят авторите на “Свещената загадка” – ако бракът на Исус с Мария Магдалена е бил сключен, то каква цел се е преследвало с него, бил ли е той династически оправдан? В Евангелие от Матей се установява произхода на Исус – от цар Давид и Соломон, т.е. той е единственият легален претендент за трона на Палестина. Затова и
надписът “Цар Юдейски”,
поставен на кръста, е не подигравка, а констатация на реален факт. Доказателство за това е известното “избиване на младенците”, устроено от цар Ирод. Но каква е връзката между това, че Исус е законен цар на Иудея и необходимостта от сключването на брак с Мария Магдалена? В самото начало на появяването на евреите в Палестина свещеният град Иерусалим принадлежал на племето на Вениамин. Но враждата му с другите клонове на Израел довела до там, че той бил изпратен в изгнание и властта преминала у представителите на племето Иуда. Исус, който бил потомък на Давид, в очите на Иуда бил законен претендент за трона, а в очите на останалите тук потомци на Вениамин – узурпатор. Положението му би могло да се промени след женитбата му с жена от племето на Вениамин. В Евангелието няма информация за произхода на Мария Магдалена, но според някои легенди тя произхождала именно от племето на Вениамин. Затова в дадения случай би могъл да възникне съюз между две враждебни преди това династии, който да има сериозни политически последствия.
Според авторите на Свещената загадка фактът, че Исус е имал семейство е бил неудобен и дори опасен за развитието на християнството. С това може да се обясни последователният и целенасочен подбор на информацията, съдържаща се в Евангелията, записани в Новия Завет. Освен четирите канонически Евангелия съществуват и други. Особено важно място заемат тези от Тома и от Филип, които позволяват да се предполага, че
Исус е имал и потомство.
Мария Магдалена и децата й напуснали Свещената земя и намерили убежище в Галия, в съвременна Южна Франция, в еврейската община. Косвено потвърждение на това се явява и запазената и до днес почит там към Мария Магдалена. По този начин прякото потомство на Исус пуснало в Галия свои корени – царската кръв на Давид, предадена от Христос на неговите потомци, се оказва в Южна Франция. Това предание се пазело в строга тайна в течение на почти четиристотин години. В V век потомството на Исус се слива с франките и се повява
династията на Меровингите.
Тези крале според легендите притежавали способността да лекуват хората от най-страшни болести с обикновено полагане на ръка, както това правел Христос. Херцог Годрфруа Булонски – един от вдъхновителите на Кръстоносния поход, отвоювал Свещената земя от сарацините, произхождал от Иерусалим и затова превземането на Иерусалим през 1099 година не била просто победа над неверниците. Това била война за връщане на свещеното наследство, което по правило трябвало да принадлежи на прадядото на херцога – Исус.
Има и още един факт, косвено потвърждаващ пристигането на Мария Магдалена в Южна Франция. Заедно с нея в Европа пристигнала и една от основните християнски светини – чашата на Граал, която също е предмет на множество изследвания и търсения.
