Мързи ви, искате само да си почивате на плажа. Нямате никакво желание да се вдигнете от дивана, дори за да си сипете една студена бира? Липсва ви всякаква работна мотивация? Притеснявайте се, защото работодателите и любимите ви хора ви гледат на криво. Е, може да си отдъхнете, че вината не е ваша! Изследователите професор Франк Буут и доктор Майкъл Робъртс са се вгледали внимателно в темата и са направили интересни открития.
Проучването на двамата ветеринарни специалисти е фокусирано върху плъхове. Животните са били поставяни в клетки с въртележки и е било записвано колко често и колко дълго опашатите са тичали в тези добре познати „центрофуги“. Плъховете са „запалени“ атлети и по принцип много обичат да практикуват това упражнение. Разбира се и при тях има вариации. Учените са кръстосали 26 „най-запалени“ любители на въртележките и са ги селектирали 10 поколения наред. Същото е сторено и с 26-те най-мързеливи плъха.
Десет поколения по-късно резултатите са много отчетливи. Поколението на „любителите на въртележките“ е с 10 пъти по-висока склонност да тича в уредите, отколкото поколението на „мързеливците“.
Учените са направили последващи генетични проучвания по темата. Засега не е съвсем ясно кои гени точно отговарят за тези поведенчески вариации, макар и да има изолиран набор от потенциално „виновни гени“. Също така изследванията не са напреднали до степен, която да позволи да се пренесат изводите върху хората. Поради генетични особености, плъховете са добър биологичен модел и за човешката биология, но е повече от очевидно, че не може да се търси пълно припокриване между двата вида по отношение на всички проведени проучвания. Тепърва предстои експериментът да се репликира при хората, за да се провери меродавността му. Целта е да се установи, дали хората, които имат мотивационни проблеми да се движат, спортуват и работят, не са генетично обременени.
