Финансовите министри на еврозоната поставиха ултиматум на Атина за още по-сурови реформи от тези, предложени в пакета й, за да започнат преговори за трети спасителен план. Условието бе правителството и парламентът на Гърция да ги гласуват до сряда, 15 юли. Атина трябва спешно да прокара закон за увеличаване на ДДС, да разшири програмата за приватизации, да реформира пенсионната система и трудовите закони.
Премиерът Алексис Ципрас пристигна за срещата на лидерите от еврозоната следобяд в неделя и заяви, че е готов на компромис и сделка е възможна още същата вечер, ако всички го искат. На влизане германският канцлер Ангела Меркел заяви, че няма да има сделка на всяка цена, защото е изгубена най-важната валута - доверието.
Преди това срещата на върха на 28-те лидери на ЕС в Брюксел бе отменена заради разцепление на преговорите на финансовите министри за кризата в Гърция, предадоха световните агенции. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че отменя срещата на всички лидери, на която трябваше да присъства и българският премиер Бойко Борисов. Остана срещата на лидерите на страните от еврозоната.
Преди това финансовите министри на 19-те страни от еврозоната заседаваха почти 24 часа с малки прекъсвания и обсъждаха въпроса дали и при какви условия да бъде отпуснат трети 3-годишен спасителен заем на Гърция на стойност 53 млрд. евро. Преговорите, които започнаха в събота, бяха определени като “изключително трудни” от министъра на финансите на Холандия и председател на еврогрупата Йерун Дейселблум. Министрите приключиха заседанието си малко преди 1 часа през нощта българско време, без да постигнат никакъв резултат.
Много от предложенията за реформи, които кабинетът на Ципрас сложи на масата за преговори, бяха отхвърлени от гръцкото население на референдума на 5 юли. Дори и суровите реформи в последния пакет обаче не впечатлиха някои финансови министри. Те заявиха, че предложенията са недостатъчни и няма никаква гаранция, че кабинетът в Атина ще ги реализира, след като смени позицията си в преговорите на 180 градуса дни след референдума.
На преговорите в Брюксел ясно се очертаха 2 лагера, които застъпваха противоположна позиция за това дали Гърция да остане в еврозоната, или да излезе, разкриха източници от ЕС. Страните, подкрепящи оставането на Атина в еврозоната, са Франция, Италия, Кипър и Еврокомисията, а тези, които искат тя да напусне, са Германия, Финландия, Холандия, Литва, Словакия, Словения и Естония.
Гърция се сблъска със стена от съпротива в лицето на финансовите ястреби от еврозоната Германия и Финландия, обобщи инфарктната нощ в. “Гардиън”. Германия вече призовава открито Гърция да излезе от еврозоната поне за 5 години, а Финландия обяви, че няма да подкрепи трети спасителен план за Атина.
Преди началото на срещата тройката кредитори обяви, че новото предложение за фискални реформи на Атина е достатъчно добро за старт на нови преговори. Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче бе на противоположното мнение, като каза, че предложените реформи са абсолютно недостатъчни за трети заем. Той бе подкрепен от министрите на балтийските страни и от тези от Централна Европа.
Преди срещата в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг” разпространи документ, разработен от германското финансово министерство, в който предлагат 2 варианта за Гърция
Според първия кредитите, отпускани на Атина, трябва да бъдат обезпечени с депозиране от гръцката държава на активи от 50 млрд. евро във фонд в Люксембург. Вторият радикален вариант предвижда Гърция временно да напусне еврозоната за 5 г. с възможно преструктуриране на дълга, като ѝ се предложи хуманитарна и техническа помощ.
Финансовите министри приключиха срещата си в неделя, като предадоха своето предложение на лидерите от еврозоната, предаде Ройтерс.
