Основен проблем на България е, че се харчат два пъти повече пари за здравеопазване, отколкото има в обществените фондове. "В момента официално разполагаме с 3,9 млрд. лева годишно, но харчим 7 млрд. лв. А това идва да покаже, че българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искаме да изчистим и подредим системата, първото условие е да разполагаме със 7 млрд. лева обществени средства".
Това заяви постоянният представител на Световна банка за България Антъни Томпсън по време на третото заседание на новия консултативен съвет към Министерски съвет – "Партньорство за здраве", цитиран от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Според доклад на Световната банка, представен от Томпсън днес, доплащането от джоба за здравеопазване е причина за 4% от домакинствата у нас да паднат под линията на бедността през последните години. От 1998 г. насам делът на хората, които доплащат за здравни услуги е скочил от 30 на 47%. В същото време около 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, а между 6 и 12% от населението не се обхваща от Националната здравноосигурителна каса. За здравеопазване България отделя малко повече пари от своя БВП в сравнение с други европейски държави, но за сметка на това липсва ефективност при разходването им, сочи още докладът.
България продължава да се представя зле по основни показатели. Така например у нас е една от най-високите смъртности от апандисит в Европейския съюз. Същото се отнася и за смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Сравнително добри, но пак под средните за ЕС, са показателите по отношение на детската и майчина смъртност, както и очакваната продължителност на живота, отбеляза представителят на Световната банка.
Томпсън отправи критики за това, че в болниците влизат пациенти, които спокойно могат да се лекуват в доболнични условия. "В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", посочи той. Първичната помощ в България е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болничната, а това намалява ефективността и пречи на приемствеността при лечението. Става дума за таваните при направленията на едните и липсата на лимити при другите, поясни експертът и посочи, че трябва да се направят корекции по тези стимули.
Различни части от системата отговарят за вземането на различни решения. Вземането на решения и отговорността не винаги съвпадат и за това няма достатъчно контрол на НЗОК върху променливите величини на финансирането, заяви още Томпсън.
На днешното заседание бяха представени и препоръките на Европейската комисия, според която "България трябва да подобри ефективността на разходите в системата на здравеопазването, и по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната и първичната медицинска помощ."
Министърът на здравеопазването Петър Москов, от своя страна, представи актуализираната Национална здравна стратегия (2014-2020) и планa за действие към нея и наблегна на идеите си за комплексно лечение и промяната на начина на финансиране, който няма вече да е свързан с отделни структури, а с целостта на лечебния процес.
