Днес, 1 юли, се навършват 18 години от въвеждането на валутния борд у нас. По всичко личи, че системата на паричен съвет, както още е известен режимът, ще остане до присъединяването на България към еврозоната. Така страната ще се превърне в една от малкото по света с толкова дълго действие на валутния борд, пише Investor.bg.
Главна причина за въвеждането на валутния борд у нас бе пълната загуба на доверие в паричните власти относно способността им да поддържат ценова стабилност и оттам – лихвените проценти и валутния курс. Валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г., след като се отменя старият и се приема нов Закон за Българската народна банка (ЗБНБ). Чрез промените се изменя вътрешната структура на централната банка, за да може тя да работи като паричен съвет.
За целта бе създадено управление „Емисионно“, което фактически е паричният съвет у нас. В БНБ бяха обособени още две управления – „Банково“, което отговаря за платежните услуги и системи, и „Банков надзор“, чиято роля е да осъществява надзор и контрол над кредитните институции.
Принципи на валутния борд
Валутният борд има три основни принципа, които са свързани помежду си. Първият е, че фиксира курса на националната валута към голяма световна (резервна) валута или кошница от валути. В случая с българския лев – през 1997 г. той бива привързан към германската марка при ниво от 1 000 лв. за 1 марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г., осъществена заради високата инфлация в страната, обменният курс се фиксира на ниво от 1 лв. за 1 германска марка, а с въвеждането на еврото през 1999 г. резервната валута, към която е прикачен левът, става еврото. Курсът и до днес е фиксиран при 1,95583 лв. за едно евро.
Вторият принцип на валутния борд е пълната конвертируемост на паричната база, съставена от наличните пари в обращение (банкнотите и монетите) и резервите на банките при централната банка.
Третият принцип е, че режимът осигурява 100% покритие на паричната база с резервна валута. Това, погледнато от друга страна, означава, че валутният борд може да създава (емитира) национални пари (левове) само когато купува резервна валута (евро).
Счита се, че това е една от причините валутният борд да отнема паричния суверенитет на страната, т.е. централната банка да не може да провежда парична политика по своя преценка, например, чрез определяне на основния лихвен процент и промяна на валутния курс. Това е така, тъй като в условията на борд паричното предлагане зависи вече единствено от промените във валутните резерви. Освен това централната банка в лицето на БНБ не може да кредитира държавата. Допуска се кредитирането на търговски банки при ограничени условия, определени с Наредба № 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение, при опасност от остра ликвидна криза в системата.
Предимства
Валутният борд се въвежда в държави, където дотогава не е имало централна банка, или в страни, където има тотална загуба на доверие в способността на централната банка да устои на натиска на правителството за финансиране на прекомерни бюджетни дефицити, например, или пък е възникнала е остра икономическа и финансова нестабилност, характеризиращи се с висока инфлация и силна обезценка на местната валута.
Паричният съвет съдейства за установяване на макроикономическа дисциплина. Ето защо се приема, че режимът осигурява финансова стабилност, вдъхва доверие към политиката на централната банка и правителството и осигурява прозрачност на действията им. Прозрачност на борда и това, че се ползва с високо доверие поради наличието на правила, които лесно могат да се следят, са едни от най-важните му предимства.
Недостатъци
Един от големите недостатъци на валутния борд, който се посочва в литературата по банково дело и международни финанси, е фактът, че държавата губи инструментите на паричната политика, чрез които да се смекчат евентуалните финансови шокове за икономиката, идващи отвън. Податливостта на външни шокове може да отслаби притока на капитали от чужбина.
Друг недостатък е, че той не играе ролята на кредитор от последна инстанция, каквато е типичната централна банка, което излага банковата система на известен риск при банкова паника, например.
Освен това ако се формират очаквания, че валутният борд може да бъде изоставен и националната валута може да се обезцени, ще започне превръщане на местна валута в международни резерви. Очакването за девалвация може да създаде натиск върху банковата система, изразяващ се в масирано теглене на депозити в местна валута и превръщането им във международната резервна валута, към която е привързана националната.
Подобни опасения изникват при наличието на банкова паника и макар и минимални се наблюдаваха при ситуацията с Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г. Подобно развитие изисква по-добро управление на ликвидността на банките. В резултат на случилото се миналата година търговските банки увеличиха рязко своята ликвидност, като коефициентът на ликвидни активи за пръв път прехвърли ниво от 30%. Подобен проблем обаче не е специфичен само за валутния борд.
Покритие на валутния борд
Към края на май 2015 г. покритието на валутния борд е 176,1%, разкриват актуалните данни на БНБ. Това означава, че международните валутни резерви покриват точно 176,1% от паричната база. Информация за международните валутни резерви дава сумата на активите на управление „Емисионно“ на БНБ, което отговаря за поддържането на валутния борд.
Статиите, които попадат в активната страна на баланса, са парични средства и предоставени депозити в чужда валута, монетарното злато и други инструменти в монетарно злато, както и инвестициите на БНБ в ценни книжа.
От своя страна, паричната база, намираща се в пасива на управление „Емисионно“, представлява всички банкноти и монети в обращение, емитирани от БНБ, както и резервите на търговските банки при централната банка.
Към пасивите се причисляват още депозитите на правителството и други държавни институции и депозитът на управление „Банково“, с което фактически се изравнява сумата на актива, съгласно устройството на валутния борд.
Месечен баланс на управление „Емисионно“ към 29 май 2015 г.
Таблица: БНБ
Същевременно международните валутни резерви успяват да осигурят достатъчно покритие освен на паричната база и на вноса на стоки и услуги и краткосрочния външен дълг. Към края на май 2015 г. нивото на резервите е достатъчно да покрие 7,8 месеца внос на стоки и услуги, или 217,9% от краткосрочния външен дълг, показват данни на Министерството на финансите.
Както посочихме, една от функциите на валутния борд е да поддържа поне 100-процентово покритие на паричната база с международни резерви. 176,1% означават, че покритието е значително над изискуемия минимум.
За сравнение – в края на декември 2014 г. покритието на валутния борд бе 165,1%. В края на 2013 г. покритието бе 164,9%, а в края на 2012 г. - 174,9 на сто. Цифрите варират както заради динамиката при паричната база, така и при международните валутни резерви.
Към края на май общите чуждестранни запаси на Българска народна банка (БНБ) се увеличават с 40,2% на годишна база до 37,9 млрд. лв. (19,4 млрд. евро), макар че намаляват с 0,4% на месечна база. Промяната е вследствие на понижените свръхрезерви на търговските банки при БНБ, което може да се счита за положително, тъй като по-големите резерви означават по-голям предпазен ресурс и поддържането на по-голяма ликвидност за непредвидени ситуации, каквато може да възникне в случай на негативен развой на събитията в Гърция, например.
За сравнение – годишният ръст на международните резерви през април бе в рамките на 38,4%, разкрива месечният обзор за развитието на българската икономика на дирекция „Икономическа и финансова политика” към Министерството на финансите. През май паричната база пък възлиза на 21,53 млрд. лв. (11 млрд. евро).
Валутният борд и членството на България в еврозоната
Един от най-популярните и успешни парични съвети е този в Хонконг. Страната въвежда режима през октомври 1983 г., като обвързва хонконгския долар към американския долар. Системата претърпява различни промени за трите си десетилетия на съществуване.
Валутен борд имаше в Естония до влизането на страната в еврозоната през януари 2011 г. и Литва при присъединяването й към валутния съюз през януари 2015 г., например. За провал на паричен съвет пък се сочи Аржентина, която заради рецесия изоставя валутния борд през януари 2002 г.
За България може би най-правилната стратегия за излизане от валутния борд е да поддържа режима до присъединяването си към еврозоната. Така ще бъде последван примерът на прибалтийските страни и ще се съхрани доверието и стабилността на финансовата система до приемането на еврото.
Заявка за присъединяването към вече 19-членния валутен блок може би последно направи финансовият министър Владислав Горанов по време на посещението си в Литва в началото на тази година, когато страната вече влезе в еврозоната.
„Налице е политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото", каза Горанов, но не определи конкретни дати за влизане в „чакалнята“ на механизма ERM 2, при който трябва да се изпълнят определени условия, за да се пристъпи към приемане на еврото като официална валута. По думите му обаче е напълно възможно страната да влезе в ERM 2 до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство.
Но и представители на банковия сектор, бизнеса и други политици също от време на време говорят, че трябва да се пристъпи към членството в еврозоната. Приемането на еврото очевидно е въпрос на време.
Съвпадение или не - днес, 1 юли, министърът на финансите Владислав Горанов внесе за обсъждане пред Министерски съвет проект за създаването на специален съвет, който да подготви България за влизане в еврозоната, съобщиха от пресцентъра на МС.
Кой отговаря за валутния борд?
В момента подуправител на управление „Емисионно“ е Калин Христов. Като такъв той е и член на Управителния съвет на БНБ. Централният банкер заема поста от 23 октомври 2009 г., като той изтича тази година, а процедурата по избор трябва да започне не по-рано от 23 юли 2015 г. С тази задача трябва да се заеме новият управител на БНБ, когато бъде избран.
Поглеждайки по-назад в историята, въвеждането на валутния борд става по времето на Светослав Гаврийски. Той е избран от Народното събрание за управител на БНБ на 11 юни 1997 г. с основна цел – подготовка и въвеждане на паричния съвет. Банкерът ръководи централната банка до 2003 г. до избирането на Иван Искров за гуверньор.
През 1997 г. Мартин Заимов пък поема управление „Емисионно“ в централната банка. Начело на управлението след това застава Цветан Манчев, чийто мандат доизкарва Николай Неновски, за да се стигне до избора на Калин Христов през 2003 г.
За "архитект" на валутния борд се смята проф. Стив Ханке. Той и до днес е на мнение, че България трябва да запази валутния борд.
