Целта на настоящия анализ не е свързана само с това дали на България е нужен точно сега и точно такъв референдум по въпросите, които формулира Президентът. Моето разбиране е, че това е елемент от една много по-широка, планирана политическа кампания. Отвличането на вниманието на обществеността е най-често прилаганото средство в политиката за постигането на съвършенно други цели. А щом говорим за политика, значи говорим за власт. Стремежът да се съхрани сегашното статукво на управление в страната и в партиен и в личностен план е очевиден. И същевременно разбираем. Кого устройва - това е ясно.
Както и да се формира Народното събрание то ще продължи да приема закони, които ще обслужват интересите не на българското общество като цяло, а на хората, които си плащат за това. Същото се отнася и за останалите власти. И сега, при наличието на политическа воля, по всичките въпроси от референдума може се вземат съответните решения и те да се случат. Това определя моето мнение, че става дума за поредна политическа игра.
За да не бъда голословен ще илюстрирам цифровото изражение на това мое мнение. На базата на последните социологически изследвания през тази година, да си представим как би изглеждала картината след провеждането на парламентарен вот при смесена избирателна система. Тъй като Президентът не посочва, какво разбира под смесена избирателна система, възприемам следните 3 варианта.
Вариант 1. 1/3 (или 80 народни представители) избрани мажоритарно и 2/3( или 160 пропорционално)
Вариант 2. 1/2(или 120 народни представители) избрани мажоритарно и 1/2( или 120 пропорционално)
Вариант 3. 1/4 (или 60 народни представители) избрани мажоритарно и 3/4( или 180 пропорционално)
В Таблица 1 е посочено възможното разпределение на мандатите в сегашните избирателни райони по пропорционална система и вероятното разпределение на пропорционалните мандати и мажоритарни мандати. Например: В Шуменски избирателен район, където сега има 6 пропорционални мандата при Вариант 1- имаме следното разпределение- 2 депутата избирани по мажоритарна избирателна система и 4 депутата избирани по пропорционалната избирателна система. На практика това означава, че половината област ще формира един мажоритарен избирателен район, а другата - друг, а цялата област ще бъде един пропорционален район. На този принцип се гласува за ВНС през юни, 1990 година.
В Таблица 2 е посочено вероятното разпределение на мандатите по партии, ако изборите се провеждаха днес( при 60% избирателна активност и според данните от резултатите на последните социологически проучвания). Длъжни сме да отчетем следните особености, които не са влезли в посочените от мен данни: първо- корпоративния и купен вот, който не може да бъде регистриран от социолозите, а е практика за нашата страна и това, че мажоритарният избор ще даде шанс за влизане в парламента и на кандидати извън парламентарните партии, които имат висока степен на популярност, а също и кандидати от средите на бизнеса или общественици, които имат съответния ресурс.
В Таблица 3 са посочени възможното разпределение на манадатите от пропорционален вот при смесената избирателна система в трите варианта. При първия вариант - 4% бариера означава 7 мандата, а не 10 както е до сега. При втория вариант е 5 мандата, а при 160 - 6 мандата.
В Таблица 4 ясно се вижда какъв би бил крайният резултат по партии в трите варианта на смесена избирателна система.
При цялата условност на посочените данни в четирите таблици, могат да се направят няколко извода:
1. Смесената избирателна система няма съществено да промени конфигурацията на представителство на политическите партии в парламента.
2. Шансът да попаднат мажоритарни кандидати извън политическите партии и известни личности от извънпарламентарно представените партии е налице, но те няма да имат съществено влияние във формирането на политиката, защото броят им ще бъде незначителен.
3. Създава се тенденция към формиране на двуполюсен модел в Народното събрание. Условно: левица и десница. Разбира се, че ще има и други, но те ще бъдат незначителни фактори в политиката.
4. Представителството на политическите сили ще бъде изместен още по-силно в център-дясно и е налице възможност за формиране на трайно конституционно мнозинство, с което пътят към Велико народно събрание е открит.
5. Най-печеливша от промяната на избирателната система ще бъде най-силната политическа партия, като Вариант 3 може да се окаже по-приемлив за повече "политически играчи", защото съхранява потенциал за следизборно партньорство.
6. И не последно място това доказва за пореден път, че изборната технология не може да компенсира липсата на политическа воля и морал.
7. Най-вероятната крайна цел на това "мероприятие" е промяна на държавното устройство на страната, т.е. приемането на нова Конституция или съществени промени в настоящата.
От така начертаната ситуация се налага следният основен извод: В своя дълбок смисъл Референдумът и евентуално последващата промяна на избирателната система( която вероятно ще се случи и без провеждане на референдум) цели запазване на политическите елити и недопускане на формирането на нови такива. Нещо повече, цели се съхраняване на политическата система и сегашната политическа конюнктура в страната. Това ще задълбочи тенденцията за узаконяване на корупционни практики и имитацията на демократично поведение и от страна на управляващи и от страна на казионно формирания неправителствен сектор.
Колко ще може да издържи българското общество на тази "игра" предстои да видим.........
Васил Калинов, политолог
