Докато зелените съмишленици и много техни спонтанни, идеалистични симпатизанти шумно и открито участваха в площадните протести срещу кабинета Орешарски, задкулисно тяхната върхушка, начело с Тома Белев, се облажваше от сделки с властта.
Екип на „Труд“ представя поредното журналистическо разследване с факти и документи, за овладяването на държавната организация Асоциация на парковете в България и нейното имущество.
В България някои икономически процеси – при цялата си привидна сложност и усуканост – са всъщност пределно прости. Например – никой не може да присвои нещо от държавата, ако... самата държава не му съдейства. Било с безхаберно бездействие, било с напълно умишлена задкулисна подкрепа.
Така и уж ловките ходове на Тома Белев да присвои Асоциацията на парковете в България нямаше да могат да разчитат на успех, ако държавата си беше на мястото и навреме го удареше през ръцете. Да речем, държавните чиновници са гледали разсеяно през прозореца, докато той е подменял членския състав с приближени нему хора и е подготвял преминаването на организацията в свои ръце. Дреболия, пропуснали са.
Но е трудно да си представим, че служители на държавна заплата предприемат (по недоглеждане?)... активни действия, за да улеснят очевадната кражба!
Eто го писмо изх. № ИА-Г-3033/23.01.2014 год., подписано лично от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Григор Гогов. Разпратено до всички природни паркове в страната, то се отнася за членството на дирекциите на природните паркове в сдружение „Асоциация на парковете в България”.
Накратко, принципалът на природните паркове нарежда на своите подчинени да прекратят членството си в Асоциацията на парковете по реда на чл.20, ал.1 от Устава – по собствено желание и след подаване на молба до УС на сдружението. Дисциплинирано и някак супер експедитивно разпореждането изпълняват дирекциите на природните паркове „Русенски Лом”, „Врачански Балкан”, „Рилски манастир”, „Персина”, „Беласица”, „Шуменско плато”, „Странджа” и „Българка”. Всички те подават скоропостижно молби за напускане в рамките на една седмица, 24 януари и 31 януари 2014 г. Динамични хора, светкавично реагират.
Не изпълняват нареждането само три дирекции - „Витоша”, „Сините камъни” и „Златни пясъци”. Любопитно, нали? Подаръкът от правителството на Пламен Орешарски за Тома Белев лъсва като калайдисан тиган на месечина. Махаш всички останали, остават само „нашите хора”. И те, щат не щат, ще трябва да се разпореждат с държавната организация и закупените от нея 92 поземлени имота на десетки хиляди декари. Горките.
От политическа гледна точка фарсът е още по-фрапантен – докато зелените съмишленици и много техни спонтанни, идеалистични симпатизанти шумно и открито участваха в площадните протести срещу кабинета „Орешарски”, задкулисно тяхната върхушка, начело с Тома Белев, се облажваше от сделки с властта. А за капак – после точно г-н Белев имаше очи да изнася „морални уроци” по медиите.
„Уважаеми читатели, в поредицата от няколко статии разкрихме пред Вас една обмисляна и реализирана във времето схема, която един бивш държавен служител за съвсем малко щеше да завърши. Но ако държавните институции си затварят очите и дори съдействат, ние, от „четвъртата власт“, не спим, пише „Труд“.
„Пред Вас беше развит престъпният механизъм – учредяване на една неправителствена организация на държавните природни паркове, насочване на огромен финансов ресурс към нея от местни и европейски проекти и придобиване на недвижими имоти. След като в дванадесет без пет членският състав нараства с доверени хора, които вземат превес като мнозинство, един услужлив изпълнителен директор нарежда на останалите паркове (без три) да напуснат „по своя воля“ Асоциацията. Така в един момент тя се оказва в ръцете на Тома Белев – за да я управлява и да се разпорежда като с нещо свое и да рекетира чрез нея българския бизнес. За нас са налице съставите на чл. 282 или чл. 283 от НК.
И тъй като многократно сме се убеждавали как журналистически разследвания затихват във времето без никакъв конкретен резултат (изпитана тактика на властта), „Труд“ ще внесе черно на бяло сигнал до прокуратурата, която да провери изнесените конкретни факти и документи от разследването на редакцията и да защити държавния интерес, което априори е нейна задача, цел и смисъл на съществуване.
Нека прокуратурата каже своята тежка дума, а ние поемаме ангажимента да я сезираме и да Ви информираме.
Обръщаме се и към посланика на Конфедерация Швейцария – все пак е редно да знае в чии ръце отиват средствата, отпуснати от неговата страна“, завърша материала си „Труд“.
