Направеното от Менда Стоянова предложение е противоречие с чл. 85, ал. 1 от ПОДНС, според който проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи смятат финансисти. Никъде не е предвидено ограничение народните представители да членуват или не в парламентарна група. Всяко лице, което има качеството народен представител, може да внесе предложение за проект на решение, независимо дали членува в парламентарна група или не.
Предвидената към настоящия момент възможност, предложения за кандидати да бъдат правени единствено от парламентарните групи или народни представители, нечленуващи в парламентарни групи създава очевидна неравнопоставеност между народните представители, които се ползват с едни и същи установени по вид и обем и гарантирани от закона права и функции.
Не разбираемо е защо подходът на правене на предложения за кандидатури се сменя точно за избор на управител на БНБ. За справка например последната проведена процедура за избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране даваше възможност за номинации от народни представители без оглед на тяхното членство или не в парламентарна група.
Затварянето на процеса на номинации по този начин от страна на Менда Стоянова води до опорочаване на постигането на основните цели на процедурата - избор на най-подходящата кандидатура при условията на откритост, публичност и състезателност. Няма как като се органичи процеса на номиниране да се постигне реално състезание на идеи и кандидатури.
Застрашени са основните принципи за допускане и участие в изборната процедура на всеки подходящ кандидат, който се ползва с подкрепата и доверието на народен представител или група народни представители, които независимо от това дали принадлежат към определена парламентарна група или не, неминуемо представляват определени обществените права и интереси.
Създават се предпоставки за субективизъм, фаворитизиране и предопределяне на кандидатури от председателите на парламентарните групи и/или мнозинството народни представители, членуващи в една парламентарна група, без да се даде публичност и право на участие в изборната процедура при равни условия на останалите кандидатури в рамките на групата.
С това на практика се извършва предварителен подбор не по правилата, критериите и принципите, заложени в процедурата и не от органа, в чиито правомощия е изборът на управител за Българската народна банка.
Натискът, който председателят на Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова оказва върху изборът на управител на БНБ е безпрецедентен и по същество представлява сериозна заплаха за независимостта на БНБ. В поредица от свои интервюта Менда Стоянова (в. 24 часа, в. Преса) говори за Димитър Радев като за избрания вече кандидат, вкл. и коментира какво ще направи той след встъпване в длъжност. Нещо повече внесен и е законопроект за изменеие на Закона за БНБ, с който се правят промени в случай на оставка, следващият избран управител да не довършва мандат, а да започва нов пълен мандат, която се прави по субективни причини. Да си представим, че утре бъде избран кандидат, който по някаква причина се харесва – тогава какво – да променим пак закона и да го направим по жизнен? Внесената поправка е напълно безпринципна и уврежда независимостта на институцията, защото прави всеки следващ управител уязвим на политически натиск.
Поведението на Менда Стоянова е недържавническо, то е политическа чалга и самата Стоянова трябва да се оттегли от поста си, защото очевидно няма качества да демонстрира висок професионализъм и стандарти за етично поведение на народен представител уважаващ незавимостта на институциите.
Нещо повече тежката зависимост и обвързаност на Димитър Радев личи в семплите му публични изяви, при които на въпроси свързани с неговата визия за управление и неговия екип, той отговаря, че ще съгласува всичко с Министерски съвет и Парламента. Това не може да бъде представата за независима БНБ.
Опитите Димитър Радев да бъде наложен като единствен кандидат на ГЕРБ в Народното събрание са представляват силна политическа провокация и увреждат допълнително разклатеното доверие в БНБ и в банковата система у нас след случая с КТБ. Именно симбиозата между банки и политика доведе до безпрецедентна криза и фалит на една банкова институция, като наред с това се стигна и до сериозни щети в държавния бюджет възлизащи на милиарди левове, а съдебната система вероятно още поне едно десетилетие ще работи по темата КТБ. Политическата класа не пое политическа отговорност за КТБ, нямаше и политическа отговорност за избора на Иван Искров за управител на БНБ, но очевидно днес ГЕРБ е твърдо решена като политическа партия да се натовари с отговорността за бъдещото управление на банковата система като наложи силово, чрез промени в законите заради човек, и чрез нарушаване на законите – защото Правилника за дейността на НС е документ с ранг на закон – своя кандидатура, която дори не предлага през обществото, финансовата общност и Народното събрание своя визия за управление.
На последната среща между ЦИК и БНБ е коментирано, че със заповед на финансовия министър Централната банка ще вземе под свой надзор още няколко печатници в страната само за времето на изборите. Бързането да се избере удобен управител на БНБ създава и предподставки за недоверие в предстоящите избори.
