9 юни е Международен ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН.
Ето и най-вдъхновяващите мисли на известни личности за приятелството:
1. „Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му“ - Оскар Уайлд
2. „Трябва да помним приятелите си, не само когато присъстват, но и в тяхно отсъствие“ - Талес
3. „Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие“ - Марк Тулий Цицерон
4. „Приятелят е като второ аз“ - Марк Тулий Цицерон
5. „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие“ - Фридрих Ницше
6. „Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам. Не ходи зад мен, може да не мога да те водя. Върви до мен и просто бъди мой приятел“ - Албер Камю
7. „Приятелство се ражда в момент, когато един човек каже на друг: Какво? Ти също ли? А аз си мислех, че съм единствен“ - Клайв Стейпълс Луис
8. „Няма нищо по-добро от един приятел, освен ако не е приятел с шоколад в едната ръка и цвете в другата“ – Линда Грейсън
9. „Най-доброто огледало е истинският приятел“ - Джордж Хърбърт
10. „Приятелството е най-трудното нещо на света, което може да се обясни. Това не е нещо, което се учи в училище. Но ако досега нищо не сте научили за смисъла на приятелство, значи нищо не знаете за живота“ – Мохамед Али
11. „Да отхвърлиш приятеля си е все едно да отхвърлиш живота си“ - Софокъл
12. „Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е винаги брат“ - Франклин
13. „Някои хора търсят утеха в църквата. Други – в поезията. Аз я намирам при своите приятели“ – Вирджиния Улф
14. „Истинското приятелство никога не е спокойно“ - Маркиз дьо Севин
15. „Приятелят е този, който ти дава пълна свобода да бъдеш себе си“ – Джим Морисън
16. „Истинският приятел идва при теб, когато всички други бягат“ - П. Аретино
17. „Истинския приятел е някой, който мисли, че си здраво яйце, въпреки че знае, че си леко напукан“ - Bernard Meltzer
Притча за приятелството:
Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал: "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никой вятър не може да го заличи."
