Иван Искров подава оставка като управител на БНБ на 19 юни. Това е съобщил лично той на Менда Стоянова, стана ясно по време на заседанието на бюджетна комисия, пише БГНЕС.
"Искров е заявил, че в момента, в който внесем и една кандидатура за управител на БНБ, той ще си подаде оставката. С него определихме дата 19 юни. Ако тогава не си подаде оставката, лично ще отида и ще го набия в БНБ", пошегува се Стоянова.
Искров е изразил готовност да подаде оставка в неофициален разговор с председателя на бюджетната комисия миналата седмица.
Стоянова съобщи, че новият управител на БНБ няма да бъде избран на 1 юли, ако Искров не подаде оставка.
Добре, Искров ще подаде оставка и ще се избере новият управител Димитър Радев, обаче журналистите, обществото въобще някой чу ли дума от новия кандидат?
Представянето на Димитър Радев като кандидата на ГЕРБ за поста на Иван Искров поражда някои тревожни изводи. Изглежда, в България не сме научили нищо ново - хващането на един човек за ръка и развеждането му из коридорите на властта по този начин е смущаващо.
Изборът му се прави на тъмно и вината ще е на тези, които допускат той да бъде избран без изслушване, без програма, без конкуренция. По критерии, които не са ни известни и по договорки, за чието съдържание можем само да гадаем.
Би трябвало хората, да чуят неговите идеи, предложения, коментари, та дори и експертиза, а не мълчанието на агнетата.
И светец не би стоял убедително начело на БНБ в тежки моменти, ако процедурата не гарантира, че е избран най-подходящият за поста.
Не е такава международната практика. Изборът на шеф на ЕЦБ преминава през изслушване в ресорните комисии на европарламента и в пленарна зала. Веднъж на всеки три месеца ЕЦБ се явява пред евродепутатите, за да отговаря на въпроси.
Друг пример е Банката на Англия, която си избра нов управител (канадеца Марк Карни) след конкурс.
В България обаче остава впечатлението, че има принципи и тънки сметки при избора на нов управител на БНБ.
Управляващите се опитват да наложат нов управител по познатата ни схема и в предишните процедури, по която се предлагат висши ръководители – набързо, без обсъждане и може би, като част от договорки.
Явно изборът на Димитър Радев за управител на БНБ се прави "при закрити врати", а управляващата коалиция имитира промени, като запазва статуквото. Доказателство за това е лансирането на кандидат без той да е представил конкретна програма (както се случи при избора на Искров през 2009 г. – р.бел.) и без конкурентни номинации.
Във финансовата сфера разумното и балансирано поведени е задължително условие. Но все пак е добре да чуем нещо от Димитър Радев и да застане под светлината на прожекторите, за да разкрие поне програмата си за управление на БНБ. Така няма още от самото начало новият управител на Централната банка да се натовари с негативи, а и не винаги „мълчанието е злато“.
Анна Валентинова
