След девет години в страната ще има недостиг на работна ръка заради демографската криза и намаляването на населението в трудоспособна възраст. Това предвиждат учените от Българската академия на науките (БАН) в годишния си доклад за икономическото развитие и политики в България, пише Дневник.
При икономическа активност от 75% през 2025 г., дори и при 5 на сто безработица у нас, ще сме с около 400 хиляди заети по-малко, отколкото през 2008 г. Така че, ако сега говорим само за липса на квалифицирани кадри, в средносрочен план е много вероятно да има въобще недостиг на предлагане на труд, заяви Любомир Иванов от Института за икономически изследвания при БАН.
По думите му 2014 година е била преломна за пазара на труда в страната, като са отбелязани две тенденции - едновременно увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Основният фактор за това е икономическото развитие, което за трета поредна година отбелязва ръст на добавената стойност във всички сектори на икономиката.
Очакванията са при запазване темповете на растеж в следващите години безработицата да продължи да намалява, а заетостта - да расте. През следващите три години средногодишният брой на заетите ще нараства с около 20-25 хил.души, а нивото на заетост ще достигне до 49.6%, се казва в доклада. Учените смятат, че заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и намаляването на безработицата, като очакванията са, че през 2017 г. нивото й ще е под 10%. За последните две години безработица спада от 13.1% през 2013 г. до 11.5% през 2014 г., като за втора поредна година заетостта се увеличава.
Заради намаляването на населението в трудоспособна възраст все по-малко ще е предлагането на труд в икономиката, и то не само на висококвалифицирани кадри, прогнозират учените. Страната вече е излязла от този етап на развитие, в който висококвалифицираната и евтина работна ръка е била подкрепа за растежа, коментира проф. Искра Белева. Според нея трябва да се вземат много бързи и адекватни мерки за намаляване на трайно безработните и за приобщаване към пазара на труда на групи хора от населението, които поколения наред остават изолирани от трудовата дейност.
Според доклада през 2015 г. ръстът на номиналната работна заплата ще се запази нисък – в диапазона между 2.5 и 3%, а в следващите две години наред с ускоряването на икономическото развитие темпът на увеличаване може да се възстанови до нивата от 2010-2013 г. Анализаторите прогнозират към 2017 г. средногодишната месечна работна заплата да достигне равнища от 950 – 960 лв.
Докладът не оценява положително политиките на преференции в данъчното облагане на трудовия пазар. Нито данъчната отстъпка за работещите на минималната заплата, нито данъчното облекчение за семействата с деца е довело до реални ползи, се казва в него.
Очакванията за водеща роля на възстановяването на външния сектор, който да подкрепи инвестиционната активност в експортния сектор, а оттам и търсенето на кредити, не се оправдаха, подчерта доц. д-р Григор Сарийски, цитиран от обслужващата института пиар агенция.
В доклада се отчита нарастването на спестяванията на населението и изместването на ресурса, предоставен от чуждестранни банки майки на дъщерните им с местен ресурс. "Увеличаването на спестяванията, макар и с по-бавни темпове, на фона на понижаващите се лихви е симптоматично за неблагоприятните условия на средата", смята доц. Сарийски.
