Президентът на САЩ Барак Обама подписа Закона за свободата, който реформира правителствената програма за вътрешно разузнаване и преобръща политиката в националната сигурност, въведена скоро след терористичните атаки от 11 септември 2001 година, пише „Фокус“.
Законопроектът заменя програмата, с която Агенцията за национална сигурност (АНС) събираше данни за телефонните разговори на американски граждани с по-целенасочена система. Тя възлага на телекомуникационните компании, а не на Агенцията за национална сигурност, задачата да събират и пазят данните за телефонните разговори на американците като част от борбата с тероризма. С това ще бъде прекратено масовото събиране от правителството на данни за телефонните разговори на американците. Федералните власти ще се нуждаят от съдебна заповед, за да получат достъп до тези данни, за да търсят потенциални контакти с терористи в чужбина.
„Моята администрация ще работи експедитивно, за да се гарантира, че професионалистите в нашата национална сигурност имат нужния им пълен комплект инструменти да продължат да защитават страната“, каза Обама малко преди да одобри документа. Президентът добави, че законът „ще защитава едновременно гражданските права и националната сигурност“.
По-рано законът бе приет от Сената на САЩ след седмици на разгневени дебати в търсене на баланс между опасенията за личната неприкосновеност и безпокойството от терористични атаки. Документът бе приет с 67 срещу 32 гласа, подкрепен от републиканци и демократи.
Наблюдатели коментират, че законът е директен резултат от разкритията на бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън пред британското издание The Guardian преди две години.
Той ще попълни празнотата от изтеклите наскоро широки правомощия на АНС и ФБР за разузнавателна дейност на територията на страната. Тези правомощия изтекоха в първите минути на понеделник, заради споровете между политическите „ястреби“ на отбраната и застъпниците на гражданските свободи.
Американският съюз за граждански свободи приветства приемането на Закона за свободата, но подчерта, че има още много „натрапчиви и обширни“ правомощия за следене, останали недокоснати от законодателите.
Документът се радва на силна подкрепа сред демократите, но разедини републиканското мнозинство, някои от които искаха повторно въвеждане на някога секретната правителствена програма.
Лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл предупреди, че реформата ще направи Америка по-малко сигурна и определи вота като „шумна победа за тези, които заговорничат срещу родината“. „Тя със сигурност подрива сигурността на американците, като отнема още един инструмент от ръцете на нашите служби в най-лошия според мен момент“, каза Макконъл.
Сенаторът републиканец Сузън Колинс също гласува против закона. „Силно съм смутена, че някой може да твърди, че телефонните данни са по-добре защитени в ръцете на 1400 телекомуникационни компании, отколкото в сигурната база данни на АНС, до която имат достъп само 34 внимателно подбрани и обучени федерални служители, работещи под надзора на федерален съдия“, каза тя. „Новата система ще бъде по-малко ефективна, тъй като няма абсолютно никакви гаранции, че телекомуникационните компании ще осигурят защитата на тези данни“.
Демократът Патрик Лийти, който участва в списването на закона, определи мярката като „стъпка в правилната посока, тъй като той защитава личното пространство на гражданите“.
„Този закон признава, че за нашето лично право на неприкосновен частен живот не е и не трябва да бъде смятано, че противоречи на нашата сигурност. Това право е част от нашата сигурност“, каза на свой ред републиканецът Майк Лий, съавтор на проектозакона.
