България е на едно от последните места по консумация на сокове в Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, информира news7.bg.
Натуралния сок рано сутрин е задължителна част от закуската на голяма част от европейците. Българите обаче трудно могат да се похвалят с подобни традиции.
Малко над 63 млн. литра сок се продават у нас годишно. Това на практика означава, че българинът изпива средно между 8 и 9 литра плодови напитки. Това е най-ниското потребление постигнато в последните 10 години.
Групата "плодови сокове и нектари" заема под 5% от дела на всички безалкохолните напитки. Още по-рядко българинът си позволява соковете със 100% съдържание на плодов концентрат.
Средната консумация в Европа е два пъти по-висока. Лидерските позиции при потреблението на сокове и нектари държат Германия, Финландия, Холандия, Австрия и Франция.
На фона на ниското потребление, българските производителите са засегнати от увеличаващия се внос.
Рафтовете в супермаркета изобилстват от най-различни по вид сокове и нектари. Въпреки това Ваня Добрева се задържа повече на щанда с газирани напитки. Причината е, че рядко може да си позволи да купи натурален сок.
Подобно на Ваня повечето българи предпочитат газираните на напитки, като за сравнение консумацията на сокове и нектари е 10 пъти по-малка. Ниската консумация експерти от бранша отдават както на ниската покупателна способност на българина, така и на естеството на неговото ежедневие.
Често клиентите подхождат с предубеждение, когато става дума за соковете от търговската мрежа.
Клиентите често купуват продукти, които са с ниско плодово съдържание и оцветители, сочат данните на производителите. Подчертават обаче, че в истинските сокове и нектари не се слага нищо, което не произлиза от оригиналния плодов сок.
Търговци се надяват новата европейска директива, която забранява добавянето на захар в плодовите сокове, да върне доверието в тези продукти и повиши тяхната консумация.
