Кметската работа се превърна в професия. Истината е, че когато в едно населено място един човек стане кмет, в рамките на първия си мандат се ориентира във възможните механизми, чрез които може да управлява. Това заяви в интервю за „Фокус” доц. Антоанета Христова, политически психолог от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките(БАН).
„Във втория си мандат вероятно може да направи доста добри неща, защото все още мотивацията му за постигане на успех не е намаляла и в същото време познава механизмите, чрез които може да реализира идеите си.
Обикновено в третия се започва работа за себе си, поради което в правилата на демокрацията в други страни е въведено ограничението - мандатност”, обясни тя.
Като профил на упражняващия професията кмет доц. Христова обясни, че той е гъвкав и умее да избира от кого да бъде подкрепен, в зависимост от конюнктурата към момента на провеждане на изборите.
По думите й той най-често е издигнат като независим кандидат или от партията, която има най-голям процент и е в управляваща позиция в парламента.
„Това е добре познат човек с род в населеното място. Много често в по-малките населени места има конкуренция между два големи рода. Среща се успеха да е в зависимост от многобройността на рода. Упражняващият кметска професия е и прагматичен човек, който бързо се ориентира във възможностите за реализация”, подчерта доц. Христова и уточни, че хората, които описва са тези, които дълго време са на кметска позиция.
„В същото време има и други кметове, които за кратко са на тази позиция и причината е, че не са успели да се адаптират към правилата на играта, усвоена от първите и които не са оценени от хората като „добри” и грижовни стопани”, каза още тя.
