Средно 8 часа в седмицата българката отделя за готвене, показва проучване на една от най-големите кулинарни марки в света, пише news7.bg.
Проучване показва, че въпреки своето ограничено време, българката държи да се готви у дома и семейството да се събира около масата. Според данните, през седмицата тя отделя средно около час за приготвянето на едно ястие. А през уикенда - до час и половина.
Все още ресторантите и кетъринга са скъпо удоволствие за българската жена. Те са алтернатива само по празници.
Наблюдава се и още една тенденция - 1/4 от градските домакини спазват диети. Но техният начин на хранене не влияе върху гозбите, които правят за семейството.
Готви основно жената. Мъжът все повече участва в различните етапи на приготвяне на храна, но основната тежест пада върху жената.
В българските домакинства се готви средно пет пъти седмично, като на готвене се приготвят средно почти две (1.7) ястия.
Като количество едно готвено ястие обикновено се консумира два пъти. То целенасочено се приготвя така, че да остане вкъщи за междинно хранене на ученици, на някой с по-плаващо работно време.
Под здравословна храна българинът разбира домашно приготвената храна.
В рамките на пет-шест години има голяма промяна в топ 10 ястията в българската кухня. Ако към 2008/2009 г. те са били аламинути - пържени кюфтета, пържени картофи, сега челните места заемат т.нар. full meal ястия. Класически пример са пиле с картофи, пиле с ориз. Преди те са били или към края, или извън топ десет, а вече са на второ или трето място. Няма промяна в номер едно българско ястие - това е пилешка супа, пише Регал.
Супите, ястията с кайма и вегетарианските са с еднаква тежест. Българинът не се е променил много по отношение на рибата и телешкото месо. Много са малки стойностите от консумацията вкъщи, като основната спънка специално за телешкото е цената. Иначе при предлагането на рибни ястия в заведенията в действителност има голяма промяна в сравнение с преди. Вкъщи не е толкова разпространено и ако има промени, те по-скоро са в големите градове в България.
Салатите също имат лидерско място в съвременното българско меню. Делът на салатите, предимно на свежите от българската чиния, е 54% средногодишно.
Все по-важно става времето да бъде оползотворено за семейни социални моменти, а не за готвене. Голямата промяна всъщност е, че българската домакиня е станала много рационална с цел да задоволи емоционалния свят на семейството си.
С криза или без криза българинът готви. Готви много в сравнение със западноевропееца като честота, количество, съставки. Кризата не е повлияла негативно нито в количествено, нито в качествено отношение. Дори напротив, в кризата българинът става изключително чувствителен към това какво слага в тенджерата и какво ще сервира на семейството си.
