Мащабите на промените в Арктическия океан предполагат, че регионът навлиза в “нова ера”, посочват норвежки учени, цитирани от BBC News, пише „Фокус“. Преминаването от постоянна дебела ледена покривка към тънък лед, който изчезва през лятото, ще има сериозни последици, отбелязват изследователите.
Норвежкият полярен институт е предприел експедиция до Арктическия океан по време на най-студените месеци. Екипът издържа на екстремни температури и пълна тъмнина, за да събере данни за състоянието на леда по време на замръзването през полярната зима. В регион, намиращ се на около 800 километра от Северния полюс, е изпратено съоръжение, което да плува заедно с леда.
Директорът на института Ян-Гунар Винтер казва, че измерванията, извършени през зимния период са изключително важни за създаването на по-точни модели на промените, които предстоят. “Почти не разполагахме с данни от Арктическия океан през зимата - с малки изключения, така че тази информация е от голямо значение за разбирането на процеса на замръзване през ранната зима, а ще останем тук и за разтопяването през лятото”, обяснява той. “Свидетели сме на нова ера, преминаваме от стар към млад тънък лед, а климатичните модели, които се използват понастоящем не улавят тези промени”.
Експедицията е провокирана от данни на американски учени, според които максималният обхват на ледената покривка на Арктическия океан е достигнал най-ниското си зимно ниво, откакто се правят сателитни измервания. Главната цел на изследването е да се проучат последиците от намаляването на т.нар. “многогодишен” лед и увеличаването на по-младия лед, който е и по-тънък.
“Обикновено под едногодишния лед има много по-малко живот - многопластовият лед е с по-сложна структура, с повече гънки и обичайно там има повече живот”, обяснява д-р Хаакон Хоп, който ръководи екип от биолози, проучващи водите под леда.
Експедицията има за цел и да направи всеобхватна оценка на всички ключови аспекти на този регион от Арктическия океан. Д-р Полона Иткин поставя проследяващи устройства на ледените късове, чрез които ще се наблюдава движението и изтъняването на леда след края на експедицията през юни. “Искаме да разберем поведението на ледената покривка в тази част на Арктика в условията на, да го наречем, новия климат”, казва тя.
Според учените данните, събрани от самия лед са безценни и ще предоставят база за сравнение с данните, получени от сателити и самолети.
