С решение, което трябва да се вземе следващата година, процесът по избиране на нов генерален секретар на ООН вече започна на фона на разтърсващи промени в света. Заемащият в момента поста Бан Ки-мун бе избран през 2006 г., когато светът все още можеше да се възприема като еднополярен. САЩ може и да затънаха в Ирак, но способността на администрацията на президента Буш да излъчва мощ в глобален мащаб бе неоспорима, пише Дейвид Кларк, от "Файненшъл таймс" и още.
Контекстът, в който наследникът на Бан Ки-мун ще поеме длъжността, ще бъде много различен. Той ще се определя от опитите на света да се справи с последиците от глобалната икономическа криза и от пренареждането на световните сили, довели до ускорения възход на Китай и на други бързо развиващи се държави, до отслабване на еврозоната, и принудили САЩ да ограничат амбициите си, а Русия да оспори със сила договореностите, постигнати след края на Студената война.
Едно от последствията от изместването на центровете на власт е нарастващата увереност на бързо развиващите се държави и заявката им за промяна на процедурите на ООН съобразно сегашните реалности. През годините решението за генералния секретар на ООН винаги е било монопол на Съвета за сигурност и най-вече на членовете му с право на вето. Изключените от този процес държави, в това число значими бързо развиващи се сили като Индия и Бразилия, не виждат причина изборът да е запазен за петте държави победителки във война, приключила преди 70 г.
Петте постоянни членки на Съвета за сигурност (П5) имат общ интерес да защитават прерогативите си, но тази тяхна линия може да се окаже неудържима, ако П5 не се съобразят с чувствителността на други държави по въпроса за избора на генерален секретар. Затова е необходимо да бъдат направени известни отстъпки. Общото събрание не се произнасяло за това какъв човек биха желали неговите членове за тази длъжност, с изключение на две конкретни неща. Първото е, че държат да бъде спазен принципът на ротация между петте регионални групи в ООН. Тъй като Източноевропейската група, която общо взето съвпада с държавите от бившия Съветски блок, единствена никога не е излъчвала генерален секретар, общото мнение е, че сега е неин ред. Като се има предвид правото на вето на Русия и трудните й отношения с някогашните й сателити, възможностите за избор намаляват значително. От тази група има само две или три страни, които биха могли да представят приемлив кандидат.
Второто изискване на Общото събрание е процесът на избор да отчита равнопоставеността на половете. Тъй като до този момент всички генерални секретари са били мъже, нараства натискът този път за длъжността да бъде избрана жена. Вероятно не е съвпадение, че от всички представени до момента кандидати за най-силен претендент е смятана Ирина Бокова - български дипломат, която в момента за втори мандат е начело на ЮНЕСКО. Tя със сигурност отговаря на много от изискванията: значителен опит в системата на ООН, образование във Вашингтон и Москва, свободно говореща френски език. Смята се, че тя е добре приета в САЩ и е номинирана от собственото си правителство, едно от малкото, които поддържат сърдечни отношения с Русия. Източници твърдят, че тя се ползва с подкрепата и на Полша, която в момента се е наложила като регионален лидер.
От тези, които биха се кандидатирали, сериозни съперници на г-жа Бокова от Източна Европа са мъже, докато жените са все от други региони, включително значителна група представителки на Латинска Америка. Това не означава, че те няма да спечелят, а че ще е необходимо да преодолеят допълнителни препятствия.
Време ли Бокова да заеме мястото на Бан Ки-мун?
Припомняме, че през ноември миналата година френският "Фигаро" написа настоящият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова е в най-изгодна позиция за генерален секретар на ООН.
Според вестника Бокова е еднакво удобна и за американците, и за руснаците, а също ще има подкрепата и на Париж, защото говори френски и е застъпник на франкофонията.
"Следващият генерален секретар на ООН е естествено да бъде от Източна Европа, единствената от петте "регионални групи", чийто представител не е ръководил ООН от създаването й в Сан Франциско през 1945 г.", пише "Фигаро". Вестникът изброява няколко имена като кандидатури за поста, сред които, освен Бокова, са президентът на Литва Далия Грибаускайте и бившият президент на Словения Данило Тюрк.
"Днешният многополюсен свят вече не може да си позволи лукса да има генерален секретар на ООН, който да е фантом. Той трябва да бъде висша класа дипломат. Ето защо се заговори за промяна във висшите среди, които се интересуват от международни отношения. В Ню Йорк на 5 ноември 2014 г. широка коалиция от неправителствени организации е отправила апел към всички страни-членки на ООН под името "1 за 7 милиарда", за "прозрачен, честен, приобщаващ процес" за избор на следващия генералния секретар. Те призоваха да не се използват скрити средства, а да се приложат установените правила", коментира авторитетното френско издание.
Според вестника, за съжаление, много време ще е необходимо да се запълни пропастта между Запада и Русия. "В международните отношения само за десет дни могат да се развалят отношения, а за тяхното възстановяване са необходими десет години. Без съмнение, това ще бъде най-голямото предизвикателство за следващия генерален секретар на Организацията на обединените нации, било то мъж или жена", отбелязва "Фигаро".
Вестникът пише, че на срещата на Г-20 в Бризбейн, Австралия, е отсъствал "естественият медиатор по време на големи международни кризи - генералният секретар на Организацията на обединените нации". "Той говори само за климатичните промени!", възкликва "Фигаро" и цитира спомените на американския посланик на САЩ в ООН Джон Болтън, според когото през 2006 г., когато са избирали генерален секретар на ООН, Съединените щати са направили избора си според два критерия - да е от страна съюзник на САЩ и да бъде "слаб", като Съветът за сигурност е предложил името на бившия корейски външен министър Бан Ки-мун и той е избран без проблем.
