Ходили ли сте скоро до Гърция?
Поради великолепието на моята родина вече колко години пътят до Гърция е един голям срам. Фино казано е един малък кенеф, пише Мартин Карбовски в Lentata.com.
Най-срамно е на границата, на Кулата. Но с това сме свикнали. Когато човек живее в кенеф, той престава да забелязва кафявия цвят.
Всеки път, когато влиза в Петрич, заради ненаправената магистрала, човек си мисли, че не може да стане по-лошо.
Но има хора, хора на власт, които всеки ден ти доказват, че по-лошо може да стане и още как!
Пътят за Бяло море минаваше през циганската махала на Петрич, където тирове, дупки и прах могат да те накарат да прокълнеш Родината си. Но аз я обичам и стискам зъби. Въпреки очите ми, които виждат цивилизационния ад.
Каруци с говна, препречили турски ТИР. Някой на тротоара е заколил агне и продава месото му. Малки циганета се опитват да бъдат сгазени от бавния трафик. Стараят се да те вкарат в затвора, а ти ги побеждаваш като в електронна игра, защото си ги оставил живи.
Не са живи, обаче, труповете на кучета, котки, таралежи и незнайни 2D смазани животни на асфалта.
Шалвар до шалваря, мила моя майно льо, пазар на тротоара и светофар на дедовия преди границата.
Цялата отбивка през Петрич беше замислена така, че да накара всички българи да се влюбят в Гърция и бедната й Северна част. Тесен мост, направен с евро пари навява мисли за истински мостове. Прелез и каруци със слама, черни хора с марсианско самосъзнание и неизмазани големи цигански къщи. Това все пак е Петрич, тук няма бедни цигани.
Няколко пъти исках да напиша за тоя срам, но от срам не го направих. Тихо се надявах всичката тая картинка да бъде обяснена на влизащия в България като една източна екзотика.
Но днес нещата са още по-зле, което не беше възможно.
Днес Кметът на Петрич пуска международния трафик през още една и още една отбивка, все едно международният трафик са овце, които ще минат, където им кажеш. От две години влизането в града е ад, ремонтът на едни двеста метра се точи като охлюв, който оставя светлата диря на бааавно откраднати европари. Две години, милиони хора се мъчат по тоя маршрут, а кметът на Петрич не иска и не може да асфалтира едни 200 метра. Но е сложил хилави храстчета по средата на нищото, което днес заобикаляме.
Днес, при влизането в Петрич една малка табела те праща на Север, където по разбитите улици и гювеч от транспортни средства разбираш, че можеш да удушиш не един кмет. Малки табели показват пътя към Сибир, но на тях пише „Кулата”. Местните гледат с отегчение уличния ад и се подсмиват. Те не отиват никъде. Пътят се удължава поне с пет километра по разбити и тесни улици, но и с още половин час и едно кило прегризани нерви и автомобилни носачи.
И всичко това заради ремонт на ония 200-300 метра от прелеза до светофара, които тая гад кметът прави вече две години!
Как се казва тоя кмет на Петрич. От коя партия е. Няма значение.
Проклет да е кметът на Петрич преди изборите през 2015.
Ако тоя човек стане кмет пак за още един мандат, това значи, че живея с крайно луди самоизнасилвачи, които само за удобство се наричат граждани и заради неудобството се наричат и българи.
Местните твърдят че той е най-богатият човек в околността. А аз твърдя, че местните са овце.
Преди, за да стигнеш границата се минаваше през циганската махала на Петрич. Днес, за да стигнете циганската махала на Петрич, трябва да заобиколите самия Петрич. А заобикаляте Петрич, за да заобиколите строящите се 12 км магистрала. Докога ще заобикаляме, никой не пита.
Просто ние заобикаляме живота, докато някой ни краде. С това се изчерпва битието ни.
Ами проклет да си, кмете, всичко дето си откраднал от тая не-асфалтирана отсечка - на кръв да ти стане.
