Регулярното тримесечно проучване на социално-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 7–15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна, откроява следните по-важни тенденции:
Ограничена обществена подкрепа за дейността на основните държавни институции. Доверието в президента (25.6% ), правителството (22.7%), парламента (10.6%) и главния прокурор (11%) се запазва същото или намалява с 1 до 2 процента спрямо януари 2015 г.
Продължаващ ръст в личния рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов (33.4%), който се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта.
Класацията на най-успешните министри се води от Лиляна Павлова (26.3%), следвана от Петър Москов (24.3%). След него, с близки позиции в съотношението „позитивни-негативни оценки”, се нареждат Томислав Дончев (15.3%), който губи част от подкрепата си, и Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва (19.7%). Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, а сериозен спад – финансовият Владислав Горанов, който заедно с икономическия Божидар Лукарски и образователния Тодор Танев получават най-ниска обществена подкрепа.
Като най-успешни политики на правителството се оценяват инфраструктурната (38%), културната (29%), външната (25%), а като най-неуспешни – политиката по доходите (9%), следвана от икономическата, социалната и образователната (по 17%).
Казусът "КТБ" продължава да вълнува общественото мнение и да трупа недоверие към политическата класа, за която се подозира, че заедно с новопоявилия се купувач ще се възползва от активите на банката и свързаните с нея предприятия. 83% от българите смятат, че държавата не трябва да допуска сделката с фирмата - купувач от Люксембург.
Спад на доверието най-вече при политиците в левия спектър: Георги Първанов (от 23% на 20%) и Михаил Миков (от 14% на 13%). При националистите по-значителен ръст е налице при Валери Симеонов (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов (от 13 на 16%), по-слаб при Волен Сидеров (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев и Миглена Кунева (по 14%), Божидар Лукарски (9%).
Подкрепата за лидерството на Борисов в правителствената коалиция и липсата на управленска алтернатива продължават да обуславят значима електорална преднина на ГЕРБ пред останалите политически сили. Ако изборите бяха следващата неделя, 22.4% биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2 % БСП (спад с 1.2%), 7% ДПС, 5.8% Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% Патриотичния фронт (ръст с 0.6%), 3.1% Атака (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ. С 1% подкрепа партията на Бареков на практика изчезва.
Общият извод от проучването е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери, е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.
