Българският мъж държи повече на уменията, отколкото на дипломите, когато търси работа, докато жените у нас ценят повече постигнатите степени в образованието. Това показва национално представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey (BLISS/), проведено от експерти на Световната банка в партньорство с Институт “Отворено общество”,информира 24 Часа. То бе представено на кръгла маса в Българската стопанска камара (БСК) от икономиста Виктория Левин от Световната банка.
Друг любопитен извод на изследователите е, че хора с по-добра памет, притежаващи умения да работят с текст, графики и схеми и да извършват прости математически изчисления, са с по-големи шансове да бъдат наети на работа, независимо от образованието им. Тези качества обикновено са присъщи и по-изявени у по-млади хора, смятат експертите.
Според данните силни страни на по-възрастните работници за работодателите са способността им да бъдат по-организирани и да поемат отговорност, да са издръжливи и в амбицията им за високи постижения.
Проучването на Световната банка за България не установява особени разлики между мъжете и жените при усвояването на умения, нито между жителите на градовете и селата. Според тях работещите и хората с по-висока степен на образование ги прилагат в по-голяма степен.
По думите на Виктория Левин изследването предлага два изненадващи извода. Единият - че по-контактни мъже, с добри умения за общуване е по-малко вероятно да си намерят работа. Според нея обяснението е в това, че те придобиват такива умения на по-късна възраст. Другият неочакван извод е, че с по-малки шансове да бъдат наети на работа са жени с “подлежащ на развитие начин на мислене”, отколкото такива, които по-трудно се променят.
За осезаем недостиг на квалифициран персонал в медицинските професии - лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри, говори шефът на Националния център за оценка на компетенциите към БСК д-р Томчо Томов. Същото било положението при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти и в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето.
Нараства потребността от специалисти в туризма, промишлената екология, промишлената електроника, на квалифицирани хора с профил във високите технологии, електромобилите, производството на компоненти за автомобили. Остава устойчива нуждата от бизнес анализатори, финансисти, маркетингови специалисти, функционални мениджъри, консултанти, каза Томов.
Според демографски разчети между 2010 и 2050 г. най-многобройни в страната ще бъдат 50-52-годишните. Страната ще изпита и най-резкия спад в броя на населението в трудоспособна възраст - за същия 40-годишен период се очаква България да загуби 30% от населението поради ниската раждаемост и миграцията.
