Четири седмици след емитирането им българските облигации се превърнаха в най-търгуваните суверенни ценни книжа в евро на международните капиталови пазари. Това показват данните на бизнес платформата Bloomberg Fixed Income Trading Active Bonds за прехвърлените обеми през периода 19 март - 7 април. Котировките на трите бонда - България 2022, България 2027 и България 2035 година, продължават да са високи, което е показател за стабилно търсене. Според Министерството на финансите това е резултат от доверието, което инвеститорите гласуват на правителството и политиката му в областта на публичните финанси. Има обаче и друго обяснение за интереса към българските облигации и то е, че те са сред малкото инструменти, които предлагат висока положителна доходност на фона на отрицателните лихви в еврозоната, пише "Капитал".
Трите инструмента - 7, 12 и 20-годишните облигации, показват задържане на цените около пиковите им до момента стойности, показват данните на Bloomberg. Пласираните при цена 98.849% от номинала им книжа от емисията "България 2022" се търгуваха на 100.379% в края на миналата седмица. Облигациите от емисията "България 2027" се търгуват на 100.391% при цена на емитиране 98.918%, а котировките на най-дългите книжа миналия четвъртък бяха 99.375% при цена на емитиране 97.982%. И трите инструмента са лихвоносни с купонно плащане съответно 2%, 2.625% и 3.125%.
Облигациите са с общ номинал 3.1 млрд. евро и бяха предложени за записване от инвеститорите на 19 март в рамките на средносрочната правителствена програма за управление на дълга и държавния бюджет. Още тогава интересът към тях бе висок, а презаписването бе почти два пъти. Добрите резултати от предлагането обаче бяха помрачени от изненадващото решение на финансовия министър Владислав Горанов да не уважи директните поръчки за покупки, подадени от българските пенсионни фондове. Така най-големите институционални инвеститори в страната, които управляват активи за близо 9 млрд. лв., бяха поставени в положение да купуват облигациите или през посредници, или на вторичен пазар, което води до оскъпяване и до по-ниска доходност за тях.
Още при емитирането на книжата се видя, че интересът към тях от България е голям. Над една трета от 7-годишните облигации и повече от една четвърт от 12-годишните бяха записани от местни играчи при първичното предлагане. Покупки имаше още от Великобритания, Германия, Австрия, Франция, Италия, САЩ, Скандинавския регион и Азия. Това може да се обясни с високата положителна доходност, която българските книжа предлагат на фона на отрицателните лихви в Европа. В момента, за да депозират средства в Европейската централна банка (ЕЦБ), банките дължат -0.20% лихва. Германските облигации трайно се предлагат при ниска или отрицателна доходност, а преди седмица Швейцария стана първата страна, която продаде 10-годишни ДЦК при отрицателна доходност от 0.0055%.
Освен с доходността, българските еврооблигации са атрактивни и заради стабилния им рейтинг. На 24 март една от трите най-големи агенции - Fitch, присъди рейтинг BBB на трите облигационни емисии, което е с една стъпка по-високо от суверенния рейтинг на страната от BBB-. Друга положителна черта на новите дългови книжа е, че дори и с тях обемът български облигации остава малък, а чуждестранните инвеститори търсят диверсификация и разполагат с лимити в портфейлите си.
