ГЕРБ и ДПС отварят кутията на пандора с решението прокуратурата да се бърка в гражданско-процесуални дела. Депутати от ГЕРБ и ДПС подкрепят промените в НПК и ГПК прокуратурата да може да разваля сделки.
Според юристи това не трябва да се допуска, защото така се отваря вратата за прокуратурата в частните сделки.
Вчера /1 април 2015 г./ правната комисия в парламента прие на първо четене промени в НПК и ГПК, целящи в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа без съдебна санкция.
За промените в НПК гласуваха 14 депутати , 4-ма се въздържаха и никой не се обяви против. При промените в ГПК отново 14 народни представители се обявиха за, трима се въздържаха и никой не беше против, пише БГНЕС.
Поправките в законодателството, което да позволи на държавното обвинение да взима страна в сделки между юридически лица, бяха внесени от петимата депутати от четири групи – Цветан Цветанов – ГЕРБ, Валери Симеонов – ПФ, Четин Казак – ДПС, Красимира Ковачка и Стефан Кенов – БДЦ.
Чл. 203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно деяние, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48 часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение.
В Гражданския-процесуален кодекс се предлагат два нови текста – чл.26а, според който "съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица, ползващи се от особената закрила на закона" и чл.26б, който гласи "прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".
Тази промяна в ГПК означава прокурорът да може да се намеси, ако двама души се съдят примерно за невърнат дълг от единия на другия, ако прецени, че частният спор на двамата засяга "законни интереси на държавата (...) или на граждани", обясниха юристи смисъла на текста.
Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образувано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела.
С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.
Депутати от Реформаторският блок (РБ) се обявиха против даването на допълнителни правомощия на прокуратурата. Според тях това правомощие трябва да бъде дадено на финансовия министър, който и сега по закон трябва да защитава интересите на държавата и общините, а не на прокуратурата.
Адвокат Михаил Екимджиев посочва, че обществото няма доверие на прокуратурата, а тя е доказала, че защитава частни и корпоративни интереси, но не и обществени. Известният правозащитник заявява пред „Сега“, че орган с подобни правомощия трябва да е максимално независим.
"Мислехме, че сме се разделили с това време, но явно не докрай", казва пред медии съдията от Върховния касационен съд и председател на Съюза на съдиите Борислав Белазелков. По думите му промяната няма да доведе до нищо добро. Според него държавата може да се намесва в сектори, където вече е създала правила като например антимонополното законодателство, но не трябва да дава на прокуратурата общо правомощие да се меси в сделки между граждани.
"Върви се към концентрация на власт в определени прокурори. В случая главния прокурор", предупреди адвокат Емилия Недевa от името на адвокатския съвет.
Недева заяви, че "и двата законопроекта страдат от сериозен концептуален проблем", посочвайки, че в новия текст в НПК е записано, че "органите на досъдебното производство" предотвратяват умишлено престъпление, а "това го правят единствено органите на МВР – прокуратурата единствено разследва".
Тя остро разкритикува и твърде общата формулировка "умишлено престъпление", запитвайки саркастично депутатите: "Нали не считате, че прокурорът може да предотврати обида, клевета или лека телесна повреда, например".
По отношение на предложението главният прокурор да спира частни сделки за срок от 48 часа, Недева отбеляза, че никъде не е записано откога започват да текат тези 48 часа, както и как това провомощие ще се прилага спрямо сделките, които представляват еднократен акт.
Висшият адвокатски съвет остро възразява и срещу това, че в настоящия вариант на поправката в НПК не е предвиден съдебен контрол над спирането на сделки от главния прокурор.
Министърът на правосъдието Христо Иванов е против предложението главният прокурор да има право да спира бизнес сделки или да ги разваля без съдебно решение. „Естествено, че не съм доволен, че се концентрира толкова много власт на едно място и особено що се отнася до прокуратурата“, заяви Иванов.
Необходима е повече аргументация, защо се налага въвеждането на такива правомощия на прокуратурата, предвидени с промените в НПК и ГПК, смята министърът.
Мотиви за промените
Мотивите към ЗИД на ГПК са две страници, на които се изтъква, че целта на промените е "създаване на общ принципен подход при определяне на активната легитимация на прокуратурата в гражданското съдопроизводство".
Според петимата народни представители предложенията не противоречат на Конституцията, която "не определя конкретните случаи и характера на законите, представящ право на прокурора да участва в граждански и административни дела". "Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от закона".
Подчертава се, че с промените на ГПК от 1997 г., е била "ограничена конституционно признатата, и гарантирана правна възможност на прокурора да започва и да участва в гражданския процес в интерес на друго лице или когато намери, че това се налага за защита на държавен или на обществен интерес".
Според петимата народни представители от 43-то НС, техните колеги преди 13 години са прекъснали добра законодателна традиция с 105-годишна история.
По света
Прокуратурата може да предявява искове в защита на обществения интерес в пет държави-членки на ЕС – Франция, Белгия, Италия, Испания и Литва, както и в няколко швейцарски кантона, показва сравнителен анализ на законодателствата. Като положителен пример в тази посока е посочена и Беларус.
