Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, в интервю за „Фокус“ във връзка с отпадането на млечните квоти в Европейския съюз и отражението му върху българският пазар.
Какво ще означава за българските млекопреработватели отпадането на квотата?
- За тях няма фактически директно някакво въздействие, освен косвеното въздействие на повече мляко в старите страни и централно европейските страни, от там млечни продукти и дъмпигниране на пазара, но що се отнася до някакви допълнителни ползи за млекопреработването – не.
Негативите са за фермерите, за животновъдите, защото знаете когато има излишък от една суровина започва дъмпинга.
А ще се понижи ли цената на млякото ?
- Тя и сега е понижена, има понижение спрямо предходни години и то пак е зависимо спрямо различни райони на страната. Преработвателите се опитват да запазят фермерите, колкото могат на фона на пазарната конюнктура, защото е ясно, че ако унищожиш местната суровина при едно друго развитие на нещата, което може да стане в следващ момент, ще останат преработвателите да разчитат на вносна суровина, което не е най-ползотворното и гарантиращо развитие, а ще е сътресение за млекопреработвателния сектор.
Ще могат ли българските фермери да продават млякото си зад граница?
- Те и сега могат, няма проблем. По-лошото е сега, че с отпадането на квотната система, въпреки много популистичните приказки от страна на Европейската Комисия, че това отпадане на квотите ще бъде заимствано с мерки от новия регламент 13.05, което ще рече по-тежко договориране между изкупвачи и фермери и с това ще гарантира на фермерите някаква стабилност, въобще не е така. Още повече, че в България може да влиза мляко, което е с небългарски произход и никъде това нещо не се гарантира и описва, освен за данъчни цели.
Дали е възможно при отпадане на квотите да има някакви проблеми и какви ще са те основно?
- Проблемите са, че един регулируем пазар става хаотичен, оставя се на течението. Зз не знам Европейската Комисия дали има някакъв анализ точно какво и как ще стане, но такъв не сме видели до момента.
Необходима ли е държавна политика насочена основно към млекопреработвателния сектор?
- Държавната политика трябва да е секторна, не концентрирана върху млекопреработвателния сектор и да започне от производството на млякото във фермите, защото това е най- чувствителната и ще бъде най-засегната част от веригата след отпадането на квотната система, защото много страни около България имат политика за подпомагане на суровото мляко на литър мляко, обвързано подпомагане. Това са Румъния и Гърция. Ние нямаме такава, което обяснява резултата, че Румъния повишава вноса на сурово мляко и млечни продукти в България, нещо което в предходните години не се наблюдаваше или се наблюдаваше в много по-малък процент – именно румънските фермери с допълнителното национално подпомагане правят своето мляко по-конкурентноспособно.
Същото се отнася и за месото. За живите и закланите агнета и телета в България имаше през 2009–та субсидия на кланичен труп. Когато ти предадеш на кланическа фирма и бъде окачествен трупа като качествен получаваш някакво държавно подпомагане на килограм или на бройка. В Белгия, в Холандия сега това е около 80-90 цента на кг, което прави по-конкурентно производството на свежи меса за националните пазари. Това в България е много малко и след промяната на законодателството имаше нужда да назовеш телешкото месо само при животни до 1 година. Вие виждате, че в магазина изчезна наименованието телешко месо, защото до сега се продаваше говеждо за телешко. По някакъв начин трябва да бъде стимулирано това производство.
Българинът трябва да се храни със свежи продукти, а не като на някои колбаси, на които е изписано че се произвеждат от заченки на свинско месо. Нали си представяте за какво говорим? Хората трябва да имат правилно хранене, за да отделят по-малко пари в последствие за медикаменти и лекарства и ако има как да бъде подкрепено оцеляването на родното производство, е принципа потребителите да се насочват да купуват продукти, произведени в България от български суровини. По този начин ще се помогне да останат повече средства в България и тези средства да влязат, както в здравната, така в осигурителната и в пенсионната реформа.
Не трябва да купуваме суровини и продукти от трети страни и по този начин да даваме своите спестявания навън.
Ако искаме България да тръгне по по-добър път, трябва да се развива местното производство, а това може да стане с едно малко повече развиване на национално съзнание и чувство, защото всички ние, както сме потребители така сме и производители.
Ето румънците направиха сега една марка ”Произведено в Румъния” и концентрират потребителския интерес върху такива стоки, за да подкрепят родното си производство.
