Главният прокурор на България ще може да спира за срок от 3 дни финансовите трансакции, свързани със сключването на сделки, които са в ущърб на държавата, пише „Монитор“. Това е една от промените от новия пакет законодателни изменения, които от ГЕРБ ще внесат тази седмица, за да бъде спряно разграбването на активите на КТБ.
До обсъждането и изготвянето им се стигна след появата на т.нар. инвеститори от LIC33 начело с белгиеца с издаден в Москва паспорт Пиер Луврие, които обявиха, че са закупили срещу 1 евро от Цветан Василев 43% от БТК, 91% от “Дунарит” и “Авионамс” и 100% от НУРТС, пийпълметричната компания ГАРБ и мултиплекса “Фърст диджитал”.
Промените ще са главно в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс и дават повече правомощия на прокуратурата по сделки, застрашаващи националната сигурност, в ущърб на публичния интерес или са направени с пари с неясен произход.
Те обхващат два времеви периода – преди и по време на договорката, както и след финализирането й, обясниха депутати. Едното от измененията предвижда освен обезпечителните мерки, които и в момента държавното обвинение има право да налага, при изключителни случаи главният прокурор да може да спира и финансова операция за срок до3 работни дни.
Идеята е той да налага мярката от момента на узнаването за сделка, която би накърнила интереса на държавата, като предстои да бъде описано по-детайлно понятието “при изключителни случаи”.
Втората част от промените пък касае вече финализирани подобни договорки, като при наличието на такива, направени в ущърб на обществения интерес, държавното обвинение ще има право да завежда дела за развалянето им.
Това ще важи и за сделки между частни лица, каквато в случая се явява закупуването срещу 1 евро на пакета акции в БТК, военните заводи, НУРТС, ГАРБ и “Фърст диджитал”. Макар всички тези компании да са били финансирани от КТБ, те никога не са били залагани изцяло, а някои от тях дори частично като обезпечение по кредитите, като договорката между Василев и Луврие цели напълно да бъдат измъкнати активите им и съответно държавата да не може да си осребри вземанията от трезора.
В момента тя е основен кредитор на банката в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете, който извади над 3,5 млрд. лева, за да се разплати с вложителите в КТБ.
Предстои текстовете да преминат още едно обсъждане, след което да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание. Очаква се това да стане до дни, като пак в рамките на тази седмица те вероятно ще преминат на първо четене и през парламентарните комисии.
