Всяка година в последната седмица на март часовниците се местят с един час напред, а в последната неделя на октомври се връщат обратно.
Според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен обаче преминаването към лятното часово време през март обърква вътрешния часовник на човека. Този дисбаланс се дължи на факта, че ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина. Заедно с двама холандски изследователи те са провели най-голямото досега проучване за последиците от преместването на стрелките. Чрез специален въпросник те са изследвали моделите на сън на 55 000 души в Централна Европа. Резултатите от проучването са публикувани в научно списание. Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите показват, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естественото настройване на вътрешния часовник.
Оказва се, че последиците са сериозни. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.
Учените твърдят също, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. На първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването. Максималната му концентрация в кръвта е от 0 до 4 часа и ако човекът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е принуден да се събужда и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми все още работят в режим на отдих.
Според изследване хората не успяват да се адаптират към лятното часово време. Участниците в проучването трябвало да дадат информация за навиците си на сън както в работните, така и в почивните дни. В резултат учените установили, че в почивните дни, в които не трябва да стават в точно определен час, хората настройват съня си в съответствие със сумрака на границата между деня и нощта.
Симптоматиката на десинхронозата е сходна със състоянието на хроничното недоспиване:
- гадене и чувство за тежест в стомаха;
- главоболие и замаяност;
- дезориентация в пространството;
- ирационално мислене;
- безсъние или патологична ьсънливост;
- депресивно настроение;
- изгубване на апетита.
В друг експеримент учените наблюдавали в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките индивидуалните навици за сън и активност на 50 души.
Резултатите били обобщени въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специален измервателен уред на ръката отчитал двигателната активност.
И този експеримент показал, че дневният и нощният ритъм на хората не се адаптират към лятното часово време.
…Какво съветват специалистите
Прекарайте първия ден с по-големи физически натоварвания, уморете се повече. Така ще заспите по-лесно, макар и по-рано с един час отпреди.
Ако все пак не можете да спите, прекарайте една безсънна нощ и следващата вече със сигурност ще спите непробудно. Движете се повече, спортувайте и се разхождайте сред природата. По възможност през първата седмица на април не планирайте работа, която изисква прекомерна концентрация и напрежение.
Необходимо е да се запази добрата физическа форма. Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване ще помогнат на организма да се пренастрои с най-малки загуби.
Постарайте се през преходната седмица да не злоупотребявате с алкохола и кофеина, които допълнително затрудняват заспиването. Това важи и за приспивателните.
В някои случаи могат да ви помогнат препаратите, съдържащи мелатонин, но те задължително трябва да бъдат назначени от лекар.
