Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват утре - 25 март един от най-големите празници – Благовещение.
Почита се едно от най-големите тайнства в християнството.
Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.
За него се разказва в Евангелието на Лука.
Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.
Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.
Имен ден празнуват всички с имена: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.
Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ - коприва, спанак, лапад.
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух.
Благовец е народното наименование на този пролетен празник. Корените му се губят далеч назад в езическите времена и имат пряка връзка с пролетното равноденствие.
Българите вярват, че на този ден от топлите страни се завръщат прелетните птици – щъркел, лястовица и кукувица, които носят благата вест, че зимата си е отишла, идва пролетта и поставя началото на полската работа. В навечерието на празника се почистват основно дворовете и събраната смет се запалва на огромни огньове с вярата, че огънят ще изгори и прогони всяко зло от домовете.
Според народното поверие на този ден излизат змиите и гущерите. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което е въплътен духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но е позволено да се пропъди по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С удряне по различни метални предмети (тенджери и тигани), запалени факли и със специални заклинания като: „Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз“ и др., се обикалят къщите и дворовете. Също така през този ден на жените се забранява да докосват игли, куки или конци, за да не ги хапят змиите през лятото.
Старите хора препоръчват още на Благовец да се садят цветя, защото ще пораснат особено ароматни и красиви. На този ден жените засаждат лехите с разсад, за да станат зеленчуците „благи“ (сладки) и "здравоносни". Според обичая на този ден е добре да се посади и плодно дърво, защото плодовете му също ще бъдат „благи“. А пчеларите отварят за първи път кошерите и пускат пчелите навън, за да събират мед.
На празника Благовец кукувицата се обажда за първи път след зимата. Затова и в някои региони той е известен като "Кукувден". Казват, че тя може да се чуе само до Еньовден или Петровден, а после замлъква. Според народното поверие, щом човек чуе за първи път нейния глас, трябва да пипне парче хляб и желязна пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да им донесе скорошна женитба.
На Благовещение бабите пробиват за първи път ушите на малките момиченца – едно важно събитие в живота на децата от женски пол. Самото слагане на обиците има ритуален характер - да предпазят детето от зли сили. Освен това се вярва, че дупките няма да зараснат или да се инфектират.
Празникът Благовец има и друг, магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден се завръщат митичните девойки - самодиви. Невидими за хората, те ревниво крият от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек попадне на някое от тях и ги ядоса, те го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна, където повече трева не никне. Който ги зърне, се разболява от „самодивска болест“. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Затова с песните, които те пеят на Благовещение, често предупреждават хората да се пазят от самодивите. В обредните песенни текстове има и ритуални забрани на този ден „момите да не тъкат и предат“, а момците „рало да не ловят“, защото това ще им донесе болести. Както при всяка смяна на сезоните, народните вярвания изразяват скритите страхове на хората от природните сили.
Може би във връзка с това е възникнал и обичаят да се завързва възелче на забрадката, коланчето или просто на някоя връвчица, което трябва да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и „лоши очи“.
