Първото тримесечие на 2015 г. става ясно, че има леко забавяне на растежа, но все пак се запазва положителният темп от 2014 г. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова във връзка с икономическото развитие на България. „Все още имаме растеж и спрямо предходното тримесечие и спрямо година по-рано. Това забавяне в растежа беше очаквано и няма изненада”, заяви Николова. Тя обясни, че повсеместните очаквания за 2015 г. са за по-нататъшно забавяне на икономическия растеж, но от ИПИ прогнозират по-оптимистично развитие.
„Това се дължи на факта, че вече различни международни институции като Международния валутен фонд и ЕК обмислят или дори вече правят ревизии на своите прогнози нагоре. На база на това, което имаме като последни сигнали на икономиката, считаме, че през 2015 е напълно възможно тя да отбележи икономически растеж над 1 %, дори около 1,5 % при относително благоприятна външна конюнктура и при липсата на големи външни и вътрешни шокове. Вътрешните шокове са най-вече по линия на политическата ситуация като например нови предсрочни избори”, посочи Николова. Тя подчерта, че ако не се реализират подобни крайно отрицателни сценарии тенденциите за бизнес климата, производството в промишлеността и строителството са относително положителни.
„Въпросът е доколко на България са й достатъчни едни такива темпове на растеж от 1 – 1,5 %. Наистина тези темпове са по-високи от средното за ЕС през последните 2-3 години, но от друга страна, те не са достатъчни на България за това догонване. Ако искаме да достигнем едни по-високи нива на доходите спрямо средноевропейските, са необходими темпове на растеж около 4-6 %, за да може това да се случи в обозрим план от 10-15 години”, поясни икономистът. По думите й в противен случай България ще стои на опашката на ЕС по доходи. „Това от своя страна е един основен фактор за емиграцията от България към други страни- членки на ЕС. Този процес на интензивна емиграция може да бъде прекъснат единствено при изравняване на доходите в покупателна способност, а не чрез различни правителствени мерки за задържане на младите хора и на хората в трудоспособна възраст”, каза още Десислава Николова.
