Какво се е случило на 16 март в българската история

 

 Още същия ден бе обявено, че убийството е извършено от психично болната майка на детето – Даниела, а правителството обвини опозицията, че се е опитала да злоупотреби с едно битово престъпление. Въпреки направените самопризнания на майката обаче, и днес има не малко съмнения за нейната вина. 

На тази дата са родени: режисьорът на филма “Козият рог” Методи Андонов, певицата Кристина Белчева

На тази дата се навършват 150 години от смъртта на Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) - просветен деец и лекар. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж.

 

2007 г.

Със 157 гласа “за” , 54 “против” и един “въздържал се” депутатите избират Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. След гласуването Грънчарова полага клетва. В решението, прието от парламента, се уточнява, че министърът по европейските въпроси не ръководи министерство. Като член на правителството министърът по европейските въпроси ще участва в управлението на страната и провеждането на държавната политика, като по този начин се осигуряват условия за подобряване на координацията и възможностите за по-оперативно вземане на решения, свързани с членството ни в Европейския съюз. 

С решение на Народното събрание от 21 декември 2006 г. Меглена Кунева е освободена от поста министър по европейските въпроси, заради назначаването й като еврокомисар от 1 януари 2007 г., което налага назначаването на нов министър.

 

2006 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на проф. Огнян Герджиков „за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 60 години от рождението му“.

 

2000 г.

Премиерът Иван Костов представя в парламента актуализирана програма на правителството до края на мандата му. Според нея трябва да се разкрият 250 000 нови работни места, да се замразят цените на електро- и топлоенергията и да се повишат бюджетните заплати.

 

1994 г.

За председател на парламентарната група на СДС е избран Стефан Савов. Той е роден на 8 януари 1924 г. в София. Неговият баща Димитър Савов е депутат в 24-ото народно събрание и министър на финансите в правителството на Иван Багрянов през 1944 г. Осъден на 15 години затвор от Народния съд. Стефан Савов завършва Първа мъжка гимназия - София. След това завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Многократно е репресиран и изселван. През 1945 г. лежи в лагера в с. Босна. След това от 1947 г. до 1949 г. лежи в лагерите в Богданов дол и Белене. Дълги години е преводач на свободна практика. Сътрудничи на в. “Мир” и на в. “Демокрация”. В периода 1966-1990 г. превежда 30 книги от испански и латиноамерикански автори, сред които са: Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. От 1977 г. до 1990 г. е член на Управителния съвет на Съюза на преводачите. Бил е председател на Асоциацията на испанистите в България. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател е и на коалицията Народен съюз - БЗНС и Демократическата партия. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. За периода 1991-1992 г. е председател на ХХXVI Народно събрание.

 

 

1993 г. 

На конгрес на Демократическата партия Стефан Савов е преизбран за председател.

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. Регистрирана е през април 1990 г. Пръв председател на партията става Борис Кюркчиев, който е обявен за неин почетен лидер. От октомври 1990 г. председател на ДП е Стефан Савов. ДП е съучредител и член на Съюза на демократичните сили (СДС) до септември 1994 г. От октомври 1994 г. е съучредител на коалиция Народен съюз - БЗНС и ДП. От 1996 г. е съучредител и на коалицията Обединени демократични сили. Демократичната партия е пълноправен член на Европейския демократичен съюз от октомври 1995 г. Печатния й орган е седмичникът в. "Знаме". След смъртта на Савов през януари 2000 г. за председател на ДП е избран Александър Праматарски.

 

 

1981 г.

В град Есен, ФРГ, започва седмица, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

 

1979 г.

Арестуван е карикатуристът Тодор Цонев, автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му. Органите на сигурността правят обиск в дома на Цонев и изземват карикатурите му, но не ги унищожават. Художникът е освободен на 22 март, но е поставен в творческа изолация. От януари до март 1990 г. в София е организирана изложба на неговите карикатури.

 

1978 г. 

Самолет ТУ-134 на БГА "Балкан" с редовен полет София - Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда. Сред жертвите е Жулиета Шишманова (на снимката), треньор на националния отбор по художествена гимнастика. В самолетната катастрофа умират и гимнастичките Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Причината за трагедията не е установена и до днес.

 

 

1976 г. 

В Париж е открита изложба "Български икони IX-XIX век".

 

1952 г.

Публикувана е редакционна статия на в. "Работническо дело" под надслов "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици". Целта на заглавието е да се внуши, че статията изразява мнението на "Партията". Към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа. По този начин Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания. 

До публикуването на статията във в. “Работническо дело” се стига, след като на 8, 11 и 13 февруари 1952 г. в Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции въведени са нови герои, увеличава се и обемът на романа През 1992 г. той се появява отново в първоначалния си образ.

 

 

1944 г. 

Започва двудневната среща в Залцбург на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов с Адолф Хитлер. При завръщането им на 20 март в София те научават, че Германия е окупирала Унгария.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., е избрано регентство, поради непълнолетието на цар Симеон II. В разрез с Търновската конституция неговият състав е гласуван от ХХV ОНС и в него е включен член от царската фамилия – принц Кирил Преславски.

 

1912 г. 

Със Закон за управление на държавните и на гарантираните от държавата дългове е създадена съответна "Дирекция" начело с Никола Стоянов.

 

 

1911 г. 

Формирано е коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с водача на народняците Иван Ев. Гешов. 

Иван Гешов завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира английското и европейското общество за жестокостите на турските власти. Заради това е задържан и осъден на смърт. Благодарение на застъпничество на английския и американския консул в Пловдив Гешов е спасен. След Освобождението той взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия е неколкократно депутат в Областното събрание. През 1879-1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. Отново заема тази длъжност от 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. Същевременно от 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов става председател на Народната партия. Този пост той заема до 1920 г., когато тя се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките). През приблизително същия период той е и председател на Българския Червен кръст. Автор е на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.), "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) и др.

 

На тази дата са родени: 

 

1942 г.

Роден е Иван Иванов - български скулптор. Той е възпитаник на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Иванов участва в над 50 общи художествени изложби в България, Белгия, Италия и др. Автор е на пластични пана и стенна украса.

 

1932 г.

Роден е Методи Георгиев Андонов - български режисьор и педагог. Работи в Държавния сатиричен театър, а след това и в телевизията. В киното дебютира през 1968 г. с "Бялата стая". За този филм получава "Златна роза" във Варна. По Б. Райнов снима още: "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.) и "Голямата скука" (1973 г.). Най-добрият му филм е "Козият рог" (1972 г.).

 

1920 г. 

Родена е Иванка Димитрова - българска драматична и филмова актриса. През 1942 г. работи в Скопския народен театър, а през 1944-1945 г. във фронтовите театри. Играе и в постановки на народния театър "Иван Вазов". Димитрова се снима във филмите "Данка" (1952 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.). Режисьор е на "Антигона" (1992 г.).

 

1903 г.

Роден е Георги Енев Боршуков - български журналист, автор на многобройни проучвания из историята на българската журналистика. Следва инженерство във Виена. През 1926 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това специализира в Париж. Главен редактор е на вестник "Дъга" (1934-1944 г.). Боршуков е ръководител на катедрата по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода 1965-1970 г. Автор е на: "Новата организация на света" (1945 г.), "Социалистическият печат в България. Т. I" (1946 г.), "Оформяне и производство на вестник" (1957 г.), "История на българската журналистика" (1965 г.).

 

 

На тази дата умират: 

 

1865 г. 

Умира Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) - просветен деец и лекар. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. Негов учител е К. Вардалах. Известно време учителства в Букурещ и на о. Хиос, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Участва в гръцкото националноосвободително движение. За целта пътува до Лондон, за да спечели английското обществено мнение за гръцката кауза. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж. През 1830 г. се премества в Букурещ и в продължение на едно десетилетие е лекар при ген. П. Д. Кисельов. В следващите години, без да се отказва от лекарската си професия, той започва усилено да се занимава с научна дейност. Интересите му са насочени в областта на старогръцката литература. Пише и стихове, превежда от гръцки и други езици. Пиколо подготвя за издаване древногръцки съчинения: "Допълнение към гръцката антология", "История на животните" от Аристотел, "Дафнис и Хлоя" от Лонг, превежда и "Реч за метода" от Р. Декарт и др. Той подпомага с материални средства образователното дело в Търново.

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; 

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

 

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.