Поредният национален доклад за България за 2015 г. на Европейската комисия, изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, публикуван преди няколко дни предизвика голям интерес. Основните критики в доклада доведоха до препоръка за мониторинг основно заради проблеми в банковата сфера.
Частта от доклада, която се отнася до небанковия финансов сектор, чийто регулатор се явява Комисията за финансов надзор (КФН) не се отрази в широко в медиите.
Защо ли? КФН е компетентният държавен орган, осъществяващ надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. КФН надзирава и регулира капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар в България. Анализът на ЕК за функционирането на трите пазара, за които отговаря КФН, е ясен и категоричен – проблеми, произтичащи от дейността на регулатора, не са констатирани, пише ПИК.
Дори напротив - изводът на Европейската комисия е, че има стриктна регулация и надзор на тези пазари и не са открити нарушения в това отношение. Регулаторът, който надзирава пенсионните фондове, за които се говори много в последните дни, се оказа, че върши добре работата си, съгласно действащото законодателство, било то добро или не. Това е твърдението на Европейската Комисия.
Тези констатации на комисията противоречат рязко с желанията на част от Реформаторския блок - Радан Кънев и Гроздан Караджов, както и на техния приближен Иво Прокопиев, за наличие на регулаторни проблеми в институцията и чрез това, както и чрез другите предприети от тях активни мероприятия да се опитат да изменят дори сега действащия Закон за КФН, целящо кадровото овладяване на надзорния орган. Точно поради тази причиня нямаше и отразяване на доклада за КФН на ЕК, просто констатациите не обслужват користните цели, които са си поставили определени лица, информират още от изданието.
Докладът на ЕК изрично посочва, че упражняваният надзор върху небанковия финансов сектор е по-скоро строг.
Системата на частните пенсионни фондове, която заема най-голям дял в небанковия сектор в България, е обект на стриктен надзор от страна на КФН, според независимата оценка на ЕК. Документът на Европейската комисия констатира недвусмислено, че в обхвата на надзора е включен всеки един фонд и всяка една инвестиция може да бъде проследена. Осъществяването му от страна на финансовия регулатор се извършва регулярно и критично както от проверки на място, така и от дистанционен надзор на дневна, месечна и тримесечна база.
Точно чрез такива вменени от закона действия и изброени от ЕК, КФН е констатирала множеството нарушения на законите на Р. България и е предприела адекватни мерки срещу множество нарушители, включително и срещу Иво Прокопиев.
Що се отнася до КТБ, докладът на ЕК потвърждава, че КФН няма и не може да има нищо общо с констатираните проблеми в банковата сфера. ЕК ясно и категорично идентифицира БНБ като единствения надзорен орган, регулиращ дейността на банките.
За разлика от тежките критики към дейността на БНБ, в доклада на ЕК не се коментират каквито и да било негативни аспекти от работата на КФН.
Самият доклад изяснява и лимитира правомощията на регулатора, като казва „КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките-попечители на пенсионните фондове”. А, КТБ дори не е била банка–попечител. В доклада на ЕК изрично е записано, че пенсионните фондове могат да инвестират в банкови депозити само в банки, които са с кредитен рейтинг, по-висок от „BB“. Нито една от националните банки, включително вече затворената КТБ, не отговаря на този критерий. Най-значителната връзка между пенсионните фондове и банковата система е чрез банките-попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Банките-попечители държат касовите активи и пари на пенсионните фондове. А списъкът на банките, които могат да бъдат попечители, се изготвя и публикува от БНБ.
Добрите новини са за финансовия пазар в България, в частта му извън банковите институции и встрани от БНБ.
Разбира се, Европейската комисия все пак прави препоръки, като отбелязва, че има възможност за усъвършенстване на законодателството и по-специално за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). КСО ограничава финансовите инструменти, в които може да инвестират пенсионните фондове и поставя ограничения на акционерите, като по този начин се осигурява конкурентна и прозрачна структура на собствеността във фондовете.
Трябва да се напомни, че подобни промени в КСО са били инициирани и предложени от КФН няколко пъти, като още през 2012 година КФН си беше поставила за цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.
Тогава промените не минаха, тъй като финансовото министерство, ръководено от Симеон Дянков, спря предложенията на КФН, които днес Европейската комисия подчертава като важни в последния си доклад. КФН преди повече от три години е предложила законодателни промени в направленията, констатирани сега от ЕК, с цел изправяне на слабости в законодателството ни по отношение на КСО, но това така и не се случи. И тъй като регулаторът няма самостоятелна законодателна инициатива, остава да се чака реакцията на правителството и Парламента по промените, в светлината на новия евродоклад.
Друга констатация и препоръка на Европейската комисия е направена относно укрепването на надзорния капацитет на регулатора.
Това означава, че осигуряването на достатъчно ресурси, разширяване на административните правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, позволяващи да се отговори на изискванията на европейските надзорни органи, както и независимостта на КФН от всякакви икономически и политически влияния са ключови за стабилността на сектора. В момента КФН е със значително орязан бюджет, което допълнително затруднява значително изпълнението на различните й функции, включително изпълнението на ангажименти пред европейските надзорни органи.
От горната препоръка на ЕК следва извода, че Комисията трябва да бъде подпомогната в изграждането на административен капацитет с повече средства, предвид сериозните отговорности, които изпълнява.
Пенсионните фондове са субект на строг надзор от страна на КФН, констатира Европейската комисия. Финансовият регулатор, който е отговорен за капиталовия, застрахователния и пенсионно осигурителния пазари, не само не е обект на критики, а дори напротив.
ЕК подкрепя желанията за промени в законовата рамка, вече неколкократно инициирани от КФН, които да позволят по-качествена регулация на сектора.
Нещо повече: националният доклад на ЕК за България, целящ предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, препоръчва засилване на надзорния капацитет на КФН, за да може поне този регулаторен орган да продължава да си върши качествено работата. Исканата и така обявената от част от Реформаторския блок, включително от парламентарната трибуна и чрез медиите, промяна в състава на КФН, с аргументи за провали в надзорната дейност на КФН по казуса КТБ, както и в надзора на пенсионните фондове, очевидно не кореспондира с истината, както и с положителна оценка и изводите на Европейската комисия за качеството на работа в регулатора, а именно – строг и стриктен надзор.
Както не веднъж Скандал писа в българските политико-икономически среди има хора, които целят овладяването на определени сектори и кадруват за това на най-високо ниво. Докладът на ЕК обаче не е в тяхна полза.
