Среден 3.32 е оценката на обществото за първите сто дни на правителството. Данните са от национално представително проучване на “Медиана”, информира БНТ.
Според данните за една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова. Едва 19 % вярват, че това правителство ще успее да подобри положението в страната – 33 % смятат обратното, че ще го влоши.
Причините за тези нагласи са в продължаващата икономическа криза, която изправи българските домакинства пред сериозни трудности.
81 % от тях икономисват от дрехи и обувки, като близо една четвърт са престанали въобще да се появяват на този пазар. Всяко десето домакинство се е отказало от кашкавала и мобилността си. Всяко двадесето - от месото.
Има и политическите фактори – спирането на проекта „Южен поток”, външния дълг, събитията в Украйна и позицията на България по тях, призивите за въоръжаване. Това създава усещането, особено сред хората, тежко ударени от кризата – „зле сме, губим и още ще затъваме“. Това съответно поражда негативизъм по отношение на властта.
Дебатите и гласуването по външния дълг са дали сериозно отражение върху данните за доверието в правителството и общите нагласи по отношение на бъдещето – 11 % одобряват взимането на този заем; 62 % са против. Същото е и съотношението по въпроса дали той ще помогне или навреди на страната – 60 % смятат, че той ще навреди сериозно на страната.
Промяната на политическата власт не е променила дълбокия песимизъм. За първи път от последните пет редовни правителства песимистите са близо четири пъти повече – 44%.
Социолозите правят извод, че за първи път от последните пет редовни правителства се наблюдава такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа.
Съотношението на политическите сили е почти същото както преди предсрочните парламентарни избори. Това показва проучване на обществените нагласи, проведено през миналата седмица от агенция „Медиана”.
При едни предсрочни избори картината в парламента би била практически същата с изключение на отпадането на ББЦ. Патриотичният фронт и „Атака” успяват да укрепят позициите си, при реформаторите се забелязва известен спад на обществена подкрепа.
