Експозицията от ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война в Президентството бе посрещната с огромен интерес от страна на гражданите. Чакащите, които искаха да видят изложбата, и по-специално оригинала на Търновската конституция, образуваха огромна опашка пред сградата на Президентството. Изложбата, освен ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война, представи и ценни артефакти от времето на модерната българска държава,информира Агенция "Фокус".
Експонатите бяха изложени в Гербовата зала на президентската институция. Посетителите й бяха многобройни и от всички възрастови групи. Те имаха възможността да видят за първи път Конституцията на Княжество България, подписана от народните представители на Учредителното събрание в Търново на 16 април 1879 година.
Сред експонатите бяха и личните вещи и военно облекло на княз Александър I, автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници от Освободителната война. Изложбата включваше още богата колекция от документи, които представят историческото ново начало на българската държавност след вековете османско владичество. Експозицията бе организирана от Администрацията на Президента, Националния военноисторически музей, Държавна агенция "Архиви" и Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Секретарят по култура, образование и национална идентичност на Президента на Република България Мартин Иванов заяви пред журналисти, че Търновската конституция е една от най-демократичните в Европа по времето, в което е приета. Той посочи, че за него лично, най-интересното и ценното е именно оригиналът на Търновската конституция, която за първи път влиза в Гербова зала. Според него, за Търновската конституция се знае и много, и малко. Иванов допълни, че Търновската конституция отразява едни реалности от втората половина на 19 век. Той уточни, че много от нещата, които тогава са звучали модерно, днес вече може би са анахронизъм, но същевременно е много важно да познаваме своята история и да знаем добрите и лошите страни на всичко, което се е случило. Според него, миналото е важно, защото ни дава примери и модели за добро или лошо поведение.
Държавният експерт в Централния държавен архив Дарина Билярска обясни пред журналисти, че Търновската конституция е първата конституция на новата българска държава и че е най-важният закон на една държава. Тя посочи, че Конституцията е дигитализирана и потребителите им ползват нейното дигитално копие. Билярска разказа още, че Търновската конституция е художествено изработена, а калиграфът, който я е направил е един от депутатите - Кирков. По думите й, тя е на български и руски език, тъй като тогава по време на приемането й, действа временното руско управление. Подписана е от всички депутати на учредителното събрание, а най-отгоре е подписът на председателя Антим I. Търновската конституция се състои от 169 члена.
Тя е изработена съобразно всички изисквания, които трябва да съдържа една конституция. Билярска посочи още, че Търновската конституция е променяна няколко пъти, като първата промяна е през 1893 година, а най-голямата такава е през 1911 година, която е наричана Сребърната конституция. Държавният експерт посочи, че е приета също от Велико народно събрание и е свързана с промените, които настъпват в България след обявяването на българската независимост през 1908 година. По думите й, според тогавашното изменение, държавният глава вече не е княз, а цар. Билярска припомни още, че през 30-те години се правят опити за изработване на нова Конституция, но те не успяват. Тя допълни, че Търновската конституция действа до края на Втората световна война, а след това е приета през 1946 година и следващата Конституция. По думите й, тя е известна като Димитровска конституция. Билярска посочи, през 1971 година е приета друга конституция, а накрая новото време приема и сегашната ни конституция. Тя подчерта, че това са уникални документи, на специално съхранение и изключително рядко могат да се видят в оригинал.
