През първите сто дни на новата власт доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Партиите на власт остават стабилни. Това разкриват данните от политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” за периода между 30 януари и 5 февруари, информира Нова ТВ.
На въпроса „Имате ли доверие на правителството?“ 32% казват „да“, 56% - „не“, а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция.
Наблюдава се типичното за всяка нова власт рестартиране в доверието към правителството и парламента.Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2“.
Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Росен Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%.
Шанс да влезе в следващ парламент има и „Атака“ с близо 3% от всички имащи право на глас.
При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа. Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите.
Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. Представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо в сравнение отрицателните.
Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари,Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.
Трябва да се отбележи обаче, че с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.
В унисон с показателите за доверие във властта се движат и нагласите за общата посока на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите – към февруари те са 23%, а песимистите са 62%. И тук данните са много сходни с началната точка на кабинета „Орешарски“ – преди назначението на Делян Пеевски. Сегашните данни обаче са видимо по-добри в сравнение с края на кабинета „Орешарски“, когато песимистите достигаха и близо до 70%, а оптимистите оставаха трайно под 20%.
Сравнително ниска е готовността за участие в протести срещу правителството – в края на 2014 г. около една десета от респондентите заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството. Година по-рано този дял беше двоен.
Тези индикатори демонстрират висока степен на умора от времената на протести и нестабилност, известно изтощаване на протестната енергия и преобладаващо желание за стабилност.
